Спомен за светлина

Пограничниците на Лан нагоре по реката бяха съкрушили окончателно тролоците и чакаха заповеди. Добре. Щяха да му потрябват за следващата стъпка в плана.

Три от огромните карета пики се огъваха, но ако можеше да постави по един-двама преливащи във всеки център, щеше да ги укрепи. Светлината дано да закриляше онзи, който бе отвлякъл вниманието на Демандред. Атаките на Отстъпника бяха унищожили цели части пиконосци. Не беше нужно Демандред да убива всеки войник поотделно. Трябваше само да разбие карето с атаки с Единствената сила. След това тролоците щяха да ги прегазят.

- Башийр - каза Мат. - Кажи ми, моля те, че някой е чул нещо за дъщеря ви.

- Никой - отвърна Дейра. - Съжалявам.

„Кръв и пепел - помисли Мат. - Горкият Перин.”

„Горкият аз.” Как щеше да го направи без Рога на Валийр? Светлина! Не беше сигурен, че може да го направи _дори_ с проклетия Рог.

- Тръгвай - каза Мат. - Иди при Лан. Той е нагоре по реката. Кажи му да удари тролоците, опитващи се да заобиколят десния фланг на Андор! И му кажи, че скоро ще имам нови заповеди за него.

- Но аз…

- Не ме _интересува_, че си скапано докоснат от Сянката! - прекъсна го Мат. - Сърцето на всеки човек е докосвано от пръстите на Тъмния и това е проклетата истина. Можеш да го надвиеш. Тръгвай към Лан и му кажи какво трябва да се направи!

За миг Башийр се вцепени. След това - странно - се усмихна широко изпод провисналите си мустаци. Проклети салдейци! _Обичаха_ да им се крещи. Думите на Мат сякаш го въодушевиха и той препусна в галоп, жена му препусна до него. Но не и преди да хвърли обичлив поглед на Мат, което го накара да се почувства неловко.

Тъй. А сега… трябваше му войска. И портал. Трябваше му един проклет портал. Беше отпратил дамане. Защо не бе задържал поне една? Макар че от тях кожата му настръхваше все едно са я полазили паяци.

Дръпна юздите на Пипс и Смъртната стража спря с него. Неколцина запалиха факли. Определено си бяха получили бъхтенето, което искаха, щом бяха тръгнали с него на бой с шараите. Но като че ли ги сърбеше за още.

„Там”, помисли Мат и подкара Пипс към воинската част южно от каретата пики на Елейн. Заклетите в Дракона. Преди сеанчанците да напуснат хълма Дашар, Мат беше изпратил тази войска в подкрепление на частите на Елейн.

Все още не знаеше какво да мисли за тях. Не беше на Полето на Мерилор, когато се бяха събрали, но беше чул донесения. Хора от всякакъв ранг и съсловие, от всички народности, обединили се, за да се бият в Последната битка без оглед на васална вярност или държавни граници. Ранд бе отменил всички клетви и бе прекъснал всякакви други връзки.

Мат подкара в бърз тръс - гвардейците на Смъртната стража затичаха, за да не изостанат - покрай тила на андорската отбрана. Светлина, редиците им се огъваха. Това беше лошо. Е, беше направил залога си. Вече можеше само да яхне проклетата битка и да се надява да не се огъне прекалено.