Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Малка буря, просто нищо в сравнение с надвисналото. Тя изникна между ръцете ѝ — вятър, понесъл се заедно със светкавица. Съвсем мъничка буря между нейните длани, светлина и сила, завихрил се вятър. Векове бяха минали откак тази сила е била ползвана, и — като преградена река — нямаше търпение.
Бурята толкова се засили, че дрехите на Ешонаи заплющяха, вятърът се завъртя около нея във вихрушка от пропукващи червени светкавици и тъмна мъгла. Най-накрая се разнесе. Тя дочу през тълпата да се понася Страхопочитание — истинска песен, а не напяване. Чувствата бяха силни.
— С тази сила можем да унищожим алетите и да защитим народа си. Аз видях отчаянието ви. Аз ви чух как пеете в Ритъма на Оплакването. Това трябва да спре! Елате с мен в бурите. Ваше право и задължение е да застанете на моя страна.
Застанала зад нея на стъпалата, Венли се обади в Ритъма на Напрежението.
— Това ще ни раздели, Ешонаи. Твърде нападателно, твърде рязко!
— Ще подейства — отвърна ѝ Ешонаи в Ритъма на Увереността. — Ти не ги познаваш като мен.
Долу останалите от Петимата се взираха в нея. Изглеждаха предадени, макар че тя не можеше да чуе песните им.
Ешонаи отиде до подножието на шпила и си проправи път през тълпата, придружена от своите приели буреносната форма войници. Отместваха се, за да ѝ отворят път, като мнозина си напяваха в Ритъма на Притеснението. Повечето от дошлите бяха в трудовата или в сръчната форма. Разбира се. Бойната форма бе твърде практична, за да си губи времето.
Ешонаи и нейните войници в буреносна форма напуснаха средищната окръжност на града. Позволи на Венли да ги следва, но не ѝ обръщаше никакво внимание. Най-накрая Ешонаи стигна до казармите откъм подветрената страна на града — множество постройки, издигнати заедно, за да създадат общност у войниците. При все че от нейните части не се изискваше да спят тук, мнозина го правеха.
Тренировъчната площадка през едно плато преливаше от виковете на упражняващи уменията си войници, или — по-вероятно — на наскоро преообразувани и обучавани войници. Второто подразделение, сто двадесет и осем воини, следеше за навлизанията на хората в средните плата. Разузнавачите бродеха из равнините по бойни двойки. Тя ги изпрати за тази задача скоро след придобиването на формата си, понеже още тогава бе наясно, че ще се наложи да промени начина на водене на боя. Искаше всички възможни сведения за алетите и сегашната им тактика.
Засега войниците ѝ пренебрегваха какавидите. Тя нямаше повече да губи жива сила за такава игричка на дребно, не и когато всички мъже и жени под нейното командване можеха да приемат буреносната форма.
Останалите подразделения обаче бяха тук. Общо седемнадесет хиляди войници. В някои отношения могъща сила, но едновременно с това толкова малко в сравнение с някогашната им численост. Ешонаи вдигна юмрук и поделението войници в буреносна форма призова цялата войска на слушачите да се събере. Обучаващите се оставиха оръжията и дотърчаха. Другите излязоха от казармите. За кратко време всички дойдоха при нея.
— Време е да приключим с войната срещу алетите — заяви Ешонаи с висок глас. — Кои от вас са готови да ме последват?
През тълпата се понесе подпяване в Ритъма на Решителността. Доколкото чуваше, никой не се обади в Ритъма на Съмнението. Отлично.
— Това налага всички войници да приемат заедно с мен тази форма — викна тя и думите ѝ бяха предадени по редиците.
Още припяване в Ритъма на Решителността.
— Гордея се с вас. Ще пратя сред вас подразделението в буреносна форма, за да получат те от всекиго думата му за това преобразяване. Ако има такива, които не желаят да се променят, искам лично да знам за това. Това е ваше решение по право и аз няма да ви принуждавам, но трябва да знам.
Тя погледна воините в буреносна форма. Те отдадоха чест и тръгнаха по бойни двойки. Ешонаи отстъпи, скръсти ръце и загледа как Буреносните посещават останалите подразделения. Новите ритми блъскаха в главата ѝ, при все че тя се държеше далеч от Ритъма на Мира и особените му писъци. Нямаше опиране срещу това, в което се бе превърнала. Взорът на боговете се бе спрял прекалено напрегнато върху нея.
Наблизо се събраха войници — познати лица под закоравелите черупки на главите, мъжете със заплетени в брадите скъпоценни камъни. Нейното собствено подразделение, някогашните ѝ приятели.
Не можеше съвсем да обясни защо не избра най-напред тях за преобразяването, а вместо това взе двеста воини от много части. Трябваха ѝ послушни воини, а не такива с блестящ ум.
Туде и останалите от някогашната ѝ част… те я познаваха твърде добре. Щяха да разпитват.