Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Това не е било решено — възрази Абронаи, немощен и закръглен. Съпружеската форма беше отблъскваща. — Цялата работа става твърде бързо.
— Трябва да действаме бързо — отговори Ешонаи в Ритъма на Решителността. — Имаме само две бури преди затишието. Знаете какво съобщават съгледвачите. Хората предвиждат едно окончателно настъпление срещу нас и срещу Нарак.
— Жалко е — отбеляза Абронаи в Ритъма на Разсъждението — дето срещата ти с тях мина толкова зле.
— Искаха да ми кажат за разрухата, която възнамерявали да причинят — излъга Ешонаи. — Искаха да злорадстват. Това бе единствената причина, поради която се срещнаха с мен.
— Трябва да бъдем готови да се бием с тях — изрече Давим в Ритъма на Притеснението.
Ешонаи се разсмя. Неприкрито използване на чувството — но тя наистина го изпитваше.
— Да се бием с тях? Вие да не би да не сте слушали? Аз мога да призова буря.
— С малко помощ — намеси се Чиви в Ритъма на Любопитството. Сръчната форма. Друга слаба форма. Трябваше да я отстранят от редовете си. — Ти каза, че не можеш да го направиш сама. Още колко като теб ще са ти нужни? Определено двестатината, с които разполагаш сега, са достатъчни.
— Не, те дори приблизително не достигат — тросна се Ешонаи. — Според мен колкото повече от нас са в тази форма, толкова по-вероятно е да успеем. Следователно бих желала приемането на решение да се преобразуваме.
— Да — съгласи се Чиви. — Но колко от нас?
— Всички.
Давим подкара в Ритъма на Забавата, смятайки го за шега. Той прекъсна, понеже останалите седяха смълчани.
— Ще разполагаме само с една възможност — продължи Ешонаи в Ритъма на Решителността. — Хората ще напуснат военните си лагери заедно, като една голяма войска, която смята да достигне Нарак по време на затишието. На платата те ще бъдат напълно изложени на удар, без защита. Буря по това време ще ги унищожи.
— Ние дори не знаем дали ти наистина можеш да призовеш буря — обади се Ебронаи в Ритъма на Съмнението.
— Затова трябва колкото може повече от нас да бъдат в буреносна форма — настоя Ешонаи. — Пропуснем ли тази възможност, нашите деца ще пеят за нас песните на Проклятието и то ако приемем, че живеят достатъчно дълго, та да го направят. Това е нашата възможност, единствената ни възможност. Представете си десетте войски на хората, попаднали на платата, хванати и надвити от буря, която не биха могли да очакват! С буреносната форма може и да устоим на силата ѝ. Ако някой от тях оцелее, лесно ще можем да го унищожим.
— Това е изкушаващо — отбеляза Давим.
— Не ми харесва видът на приелите тази форма — намеси се Чиви. — Не ми харесва и как останалите настояват да им бъде дадена. Може би двеста от нея стигат.
— Ешонаи — обърна се към нея Давим. — Как се чувстваш в тази форма?
Той питаше за повече, отколкото всъщност каза. Всяка форма променяше личността в известно отношение. Бойната форма правеше слушачите по-нападателни, съпружеската форма лесно се разсейваше, сръчната форма те правеше по-съсредоточен, а работната форма — послушен.
Ешонаи взе да напява в Ритъма на Мира.
Не. Това бе гласът-вик. Как е прекарала седмици в тази форма и не му е обърнала внимание?
— Усещам се жива — отговори Ешонаи в Ритъма на Радостта. — Усещам се силна и могъща. Усещам обвързаност със света, каквато винаги е трябвало да усещам. Давим, прилича на преминаване от безличната форма към някоя от другите — промяната е толкова голяма. Сега, когато обладавам такава сила, разбирам, че по-рано не съм била съвсем жива.
Тя вдигна ръка и я сви в юмрук. Можеше да усети как енергията се носи по ръката ѝ, докато мишците се свиваха, макар и да бяха скрити под Бронята.
— Червени очи — прошепна Абронаи. — Дотук ли сме дошли?
— Ако решим да сторим това — напомни Чиви. — Може би ние, четиримата, най-напред трябва да го обмислим и после да преценим дали останалите трябва да се присъединят към нас.
Венли отвори уста да каже нещо, но Чиви вдигна ръка и я прекъсна.
— Ти има възможност да говориш, Венли. Ние знаем какво искаш.
— За нещастие, не можем да чакаме — продължи Ешонаи. — Искаме ли да приклещим войската на алетите, ще ни трябва време да преобразуваме всички, преди те да са тръгнали да търсят Нарак.
— Ще ми се да опитаме — рече Абронаи. — Може би трябва да предложим на народа си всеобщо преобразяване.
— Не — обади се Зулн в Ритъма на Мира.