Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Скоро ѝ бе съобщено. От седемнадесет хиляди войска само малцина отказваха необходимото преобразяване. Те бяха събрани на тренировъчната площадка.
Докато Ешонаи обмисляше своя следващ ход, Туде я доближи. Висок, с яки ръце и крака, той винаги бе носил бойната форма, освен двете седмици като съпруг на Била. Той си напяваше в Ритъма на Решителността — така един войник показваше, че е готов да изпълнява заповеди.
— Притеснен съм от това, Ешонаи — започна той. — Толкова много от нас ли трябва да се променят?
— Не се ли променим, загиваме. Хората ще ни унищожат.
Той продължи да си припява в Ритъма на Решителността, за да покаже, че ѝ се доверява. Очите му обаче показваха нещо друго.
Мелу — един от буреносните — се върна и отдаде чест.
— Преброяването свърши, началство.
— Отлично — отвърна Ешонаи. — Предайте на войските. Ще направим същото за всички в града.
— Всички? — попита я Ритъма на Притеснението.
— Времето ни е малко. Ако не действаме, губим възможността да излезем срещу хората. Остават ни две бури; искам всеки желаещ в този град да приеме буреносната форма, преди да са ни подминали. Тези, които не желаят, имат това право, но ги искам събрани на едно място, за да знаем в какво положение сме.
— Тъй вярно, генерале — отсече Мелу.
— Действайте в сгъстен строй за разузнаване — нареди Ешонаи и посочи към града. — Минете по улиците и пребройте всички. Използвайте и поделенията без буреносни войници за по-голяма бързина. Казвайте на останалите, че опитваме да определим колко бойци ще имаме за предстоящата битка; нека вашите са спокойни и припяват в Ритъма на Мира. Съберете желаещите да се променят на средищния кръг. Нежелаещите да бъдат изпратени насам. Нека бъдат охранявани, за да не се загубят.
Венли застана до нея, докато Мелу предаваше нарежданията и изпращаше вестоносци. Туде се върна при частта си.
На всяка половин година извършваха преброяване, за да определят бройката си и да проверят дали различните форми са в добро съотношение. Понякога им трябваха повече доброволци за съпружество или труд. По-често им трябваха повече воини.
Тоест, задачата бе позната на войниците и те с лекота се заеха да изпълняват заповедите. След години война бяха свикнали да я слушат. Мнозина бяха потиснати като останалите слушачи, но при войниците това се изразяваше в кръвожадност. Те просто искаха да се бият. Вероятно биха се впуснали право срещу становете на хората и срещу десетократно превъзхождаща ги войска, стига тя да заповядаше.
Петимата ми дадоха това в ръцете, рече си тя, докато първите отказали се започнаха да излизат от града, охранявани от войниците ѝ. С години съм неоспорим водач на нашите армии и всеки слушач, който покаже и намек за войнственост, ми се праща на служба.
Работниците щяха да се подчинят — такава им беше природата. Мнозина от сръчните, които все още не се бяха преобразили, бяха предани на Венли, понеже повечето от тях искаха да станат учени. На съпрузите щеше да им бъде все едно, а неколцината безлични щяха да бъдат твърде мудни в умствено отношение, за да възразят.
Градът бе неин.
— За съжаление, ще трябва да ги убием — заяви Венли, докато гледаше как събират отказалите. Те уплашено се скупчиха, независимо от тихите песни на войниците. — Твоите части ще могат ли да го направят?
— Не — отвърна Ешонаи и поклати глава. — Много ще ни се опънат, ако го сторим сега. Ще трябва да изчакаме преобразяването на всичките ми войници. Тогава те няма да възразяват.
— Небрежно — Злобно възрази Венли. — Смятах, че са ти предани.
— Не ми противоречи — отсече Ешонаи. — Аз владея този град, а не ти.
Венли млъкна, но продължи да си напява в Ритъма на Злобата. Би опитала да отнеме властта от Ешонаи. На Ешонаи ѝ беше неприятно да го осъзнае, както и това колко силно желае тя самата да бъде начело. Не ѝ беше присъщо. Въобще.
Нищо от това не ми е присъщо. Аз…
Ударите на новите ритми се надигнаха в ума ѝ. Тя се отърси от тези мисли при идването на отряд войници, повлекли някой викащ. Абронаи от Петимата. Тя трябваше да си даде сметка, че Абронаи ще създаде неприятности — твърде леко понасяше съпружеската форма и се изплъзваше от разсейващото ѝ въздействие.
Неговото преобразяване щеше да бъде опасно, помисли си тя. Твърде добре се владее.
Докато буреносните воини го дърпаха към Ешонаи, виковете му я блъснаха.
— Това е нечувано! Ние се подчиняваме на решенията на Петимата, а не на волята на едното! Не можете ли да видите, че формата, новата форма, я овладява! Всички сте загубили ума си! Или… по-лошо.