Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Представителката на безличната форма в Съвета на Петимата седеше отпусната и гледаше в пода пред себе си. Тя почти никога не казваше нищо.
Ешонаи я запита в Ритъма на Раздразнението:
— Какво беше това?
— Не — повтори Зулн. — Не е добро.
— Бих искал всички да сме съгласни — каза Давим. — Зулн, ти не можеш ли да чуеш разума?
— Не е добро — повтори безличната форма.
— Тя е тъпа — рече Ешонаи. — Не трябва да ѝ обръщаме внимание.
Давим се обади в Ритъма на Притеснението.
— Зулн представя миналото, Ешонаи. Не бива да говориш така за нея.
— Миналото е мъртво.
Абронаи се присъедини към Давим в Притеснението.
— Може би това трябва да бъде предмет на повече размисъл. Ешонаи, ти… не говориш по предишния си начин. Не бях разбрал, че промените са толкова големи.
Ешонаи поде единия от новите ритми — Ритъма на Яростта. Задържаше песента вътре в себе си и се усети как си подпява. Всички те бяха толкова предпазливи и слаби! Предпочитаха да видят народа им унищожен.
— Ще се срещнем по-късно днес — обобщи Давим. — Нека поразмислим. Ешонаи, бих желал да поговоря насаме с теб през това време, ако нямаш нищо против.
— Разбира се.
Надигнаха се от местата си на върха на кулата. Ешонаи пристъпи по края и погледна надолу, докато останалите слизаха. Шпилът бе твърде висок за скачане, дори и в Броня. А толкова ѝ се искаше да опита.
Май че всички в града се бяха събрали около основата в очакване на решението. През седмиците след преобразяването на Ешонаи приказките за станалото с нея, а след това и с другите, изпълниха града със смесица от притеснение и надежда. Мнозина дойдоха при нея и поискаха да получат формата. Разбираха каква възможност им дава.
— Няма да се съгласят — обади се Венли иззад нея, щом останалите слязоха. Тя говореше в един от новите ритми, Ритъма на Злобата. — Ти говореше твърде нападателно, Ешонаи.
— Давим е с нас — отвърна Ешонаи в Ритъма на Увереността. — И Чиви ще се присъедини с малко убеждаване.
— Това не е достатъчно. Ако Петимата не са съгласни…
— Не се тревожи.
— Нашият народ трябва да приеме тази форма, Ешонаи — продължи Венли. — Неизбежно е.
Ешонаи почувства как си припява в новата разновидност на Ритъма на Забавата… Присмех. Тя се обърна към сестра си.
— Ти го знаеше, нали? Знаела си с точност какво ще стори с мен тази форма. Знаела си го преди да я приемеш самата ти.
— Аз… да.
Ешонаи сграбчи сестра си за предната страна на дрехата, дръпна я напред и стисна здраво. С Бронята беше лесно, макар че Венли се противеше повече от възможностите си; по ръцете и лицето ѝ пробяга червенина. Ешонаи не бе привикнала учената ѝ сестра да показва такава сила.
— Можеше да ни унищожиш — рече тя. — Ами ако тази форма бе извършила нещо ужасно?
Писъци. В главата ѝ. Венли се усмихна.
— Как я откри? — продължи Ешонаи. — Тази форма не е дошла от песните. Има още нещо.
Венли не продума. Тя погледна Ешонаи в очите и подзе в Ритъма на Увереността.
— Трябва да направим тъй, че Петимата да се съгласят. Ако искаме да оцелеем и да победим хората, трябва да бъдем в тази форма — всички ние. Трябва да призовем бурята. Тя… е била в очакване, Ешонаи. Чакала е и е набирала сила.
— Ще се погрижа за това — отвърна Ешонаи и пусна Венли. — Можеш ли да събереш достатъчно духчета, за да преобразим целия ни народ?
— Моите сътрудници работят по въпроса през последните три седмици. Ще бъдем в състояние да преобразуваме хиляди и хиляди по време на последните две бури преди затишието.
— Добре. — Ешонаи се загледа надолу по стълбите.
— Сестро? — заговори Венли. — Намислила си нещо. Какво е то? Как ще убедиш Петимата?
Ешонаи продължи да слиза по стъпалата. С подсиленото от Бронята чувство за равновесие и допълнителната сила, на нея не ѝ трябваха веригите, за да се държи права. Щом наближи края, където останалите от Петимата говореха на народа, тя се спря малко над множеството и пое дълбоко дъх.
После извика колкото ѝ глас държи:
— До два дни ще приема всеки, който иска да излезе в бурята и да получи новата форма.
Тълпата се смълча — напяването им секна.
— Петимата искат да ви лишат от това право — провикна се Ешонаи. — Те не искат да притежавате тази могъща форма. Уплашени са като скрили се в пукнатина кремлинги. Те не могат да ви забраняват! Всеки има правото да избира собствената си форма.
Тя вдигна ръце над главата си, взе да напява в Ритъма на Решителността и призова буря.