Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Хората, които се занимават с физически науки и търсят връзката между тях и здравето на човека, ни заявяват, че ако отровните частици в замърсения въздух са зрими за окото, ние ще съзрем гъст, черен облак, надвиснал над бордеите, и бавно придвижвайки се, той заразява и по-богатите квартали на града. Но ако може също така да се съзре и моралната отрова, издигаща се редом с тези частици и неделима от тях, по силата на вечните закони на накърнената природа, колко ужасно би било подобно разкритие! Тогава ще видим как безнравствеността, безбожието, пиянството, кражбата, убийството и цяла дълга поредица от безименни грехове срещу естествените склонности на човечеството са надвиснали над обречените места и пропълзяват, за да заразят невинните и да разпространят поквара сред целомъдрените. Тогава ще видим как същите отровни струи, които се вливат в нашите болници и места за прокажени, заливат затворите, препълват корабите, пренасящи каторжници, носят се по моретата и разпространяват престъпността из необятните континенти. Тогава ще се ужасим, като научим, че като пораждаме болести, предаващи се на децата ни и гибелни за бъдните поколения, ние наред с това създаваме, по силата на същия неотменим закон, детство, чуждо на невинността, младост, лишена от скромност и свян, зрелост, която е зряла единствено в страданието и греха, уродлива старост, позоряща човешкия облик. Противоестествено човечество! Когато започнем да берем грозде от тръне и смокини от бодили, когато в покрайнините на покварените ни градове от триците израснат пшеничени ниви и рози зацъфтят в тучните гробища, тогава само ще можем да намерим естественото човечество и да установим, че то е порасло от подобни семена.