Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
закриляха светците със сянката си.
— Значи… — подзе Винсън.
— Смисълът на живота — грешен въпрос — обясни бързо Карла. — Целта на живота —
правилен въпрос.
— Ау! — възкликна Винсън. — Значи са два въпроса. Мъдреците се отдръпнаха един от
друг. Мнителния се прокашля.
— За връзката с Божественото ли говориш, или с другите живи същества?
— Всяка истинска връзка, свободна и откровена, без значение с какво — дали с цвете, или със светец — е връзка с Божественото — защото всяка искрена връзка автоматично
съединява свързаните с духовното поле на тенденциите.
— Но как човек да разбере, че е свързан? — попита скептично Мнителния.
Идрис се намръщи и сведе очи, неспособен да потисне тъгата, която виждаше да му
маха от самотния бряг на вярата на Мнителния. Пак вдигна очи и му се усмихна благо.
— Полето на тенденциите затвърждава връзката — каза. — Как?
— Искреното покаяние — подобно на добротата или състраданието — ни свързва с
полето на тенденциите. Полето на тенденциите винаги откликва — понякога с вест, долетяла с водно конче, друг път — със сбъдването на пламенно желание, а понякога и с
добротата на непознат — рече Идрис.
Мъдреците отново събраха глави.
Винсън използва паузата в беседата, за да ме прегърне през рамо и да притегли и мен в
своя смут. Наведохме се към Карла, но тя го изпревари:
— Силата е винаги с теб, ако се откажеш от силата.
— О!
Мъдеците учтиво се покашляха — знак да възобновят разговора.
— Ти се стремиш да скриеш смисъла в главоблъсканица от понятия — рече
Мрънкалото. — Но свободни ли сме действително да вземаме решения, или Божественият
промисъл предопределя всички наши действия?
— Да сме жертви на Бога? — разсмя се Идрис. — Това ли твърдиш? Тогава защо ни е
дал свободна воля? Да ни тормози? В това ли наистина искаш да вярвам? Нашата воля
съществува, за да задаваме въпроси за Бога, не само да се молим за отговори.
— Искам да знам в какво вярваш ти, учителю Идрис.
— В какво вярвам, велики мъдрецо, или какво знам?
— В какво пламенно вярваш — отвърна Мрънкалото.
— Много добре. Вярвам, че Източникът, породил нашата Вселена, е навлязъл с нас в
тази реалност под формата на духовно поле на тенденциите. Вярвам, че Волята — нашата
човешка воля, е в неизменно състояние на суперпозиция и взаимодейства или не с духовното
поле на тенденциите — също като фотоните на светлината, от която се състои то.
Мъдреците пак се събраха, а Винсън без малко да успее да попита какво става.
— Силата всъщност си ти — обобщи шепнешком Карла. — Ако си достатъчно смирен за
нея.
— Голяма част от онова, което казваш, основаваш на възможността за избор, учителю-
джи- каза Честолюбеца. — Но много пъти ние правим банален избор.
— Такова нещо като банален избор няма — рече Идрис. — Затова толкова много могъщи
властници се опитват да повлияят на всеки наш избор. Ако той беше нещо банално, хич
нямаше да си правят труда.
— Знаеш за какво говоря, учителю-джи — отвърна леко раздразнено Честолюбеца. —
Всеки ден ние правим банален избор по хиляди пъти. Изборът няма как да е толкова важен
фактор, както ти предполагаш, когато толкова много от изборите са тъй маловажни или се
правят без духовна мисъл.
— Повтарям — усмихна се търпеливо Идрис, — такова нещо като банален избор няма.
Всеки избор е важен, независимо доколко е безсъзнателен. Нашият избор всеки път, когато
избираме, срива суперпозицията, която наричаме човешки живот, в една или в друга
реалност, в едно или друго възприятие и това решение оказва или незначително, или
огромно, но при всички случаи вечно влияние върху течението на Времето.
— Наричаш това сила? — предизвика го Честолюбеца.
— Това е енергия — поправи го Идрис. — Духовна енергия, достатъчна да измени
Времето, а това не е дреболия. Времето е било господар на всичко живо в течение на
милиарди години, докато Волята не се е въздигнала, за да го поздрави.
Я Да Видим призова мъдреците на съвещание. Беше му приятно — дори за сметка на
колегите му, а може би най-вече за сметка на тях. Невъзможно беше да се каже дали
тактическите му конклави целяха да объркат Идрис или неговите другари мъдреци. Винсън