![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Така, намерили са го. Но частите от тила? Солиел, не — това са хората след стана, цивилните, семейства, занаятчии и жени, и дори… не, моля, не това. Тя подкара коня си с ритник. Поделението ускори крачка.
Намериха стана в неразбория. Опустошени каруци, разкъсани палатки, попиляно въоръжение, и навсякъде осакатени разчленени тела. Оцелелите бродеха с безизразни лица и се обръщаха да гледат преминаването им, без изобщо да им обръщат внимание. Банат забави коня си.
— Не бива ли…
— Не, не още. Следата продължава, нали, Лис?
Магьосницата яздеше след Фурията и кимна стегнато с глава; сплъстената й коса се залюля:
— Продължава. И… боя се, че знам накъде се е запътил.
Банат можа само да я погледне озадачено, но се кротна.
На юг ясно се виждаше жълто-зеленото сияние на бойната магия. До тях достигна приглушен шум, прекъсван от взривове на муниции. Фурията усети, че някой е наблизо, обърна се и видя, че Рел е придвижил коня си напред до лявата й страна. Тя се чувстваше много по-добре с него до себе си. Пред тях се простираше поле, покрито от палатки и проснати на земята одеяла, и Фурията тръгна натам. По-отблизо между тях можеха да бъдат видени лумнали огньове, а много палатки провисваха усукани и наклонени, някои — нацепени на ивици. Банат, застанал зад Фурията, простена, когато разбра.
— Не. О, не.
— Съжалявам — промърмори Фурията. Тя обаче изпитваше много повече от съжаление. Ширналото се пред нея, колкото и ужасно да бе, беше изцяло нейна грешка, нейно проклятие. Аз убих тези мъже и жени.
Най-накрая, когато почти бяха стигнали полевата болница, пред тях застана войник и вдигна ръка. Според нашивките си беше ротен началник.
— Кои сте вие? — смаяно попита той.
— Отделение от Хенг — отвърна Фурията. — Яздим под скиптъра.
— Хенг? Хенг!
Той зяпна към тях. Фурията видя, че униформата и ръцете му са опетнени от кръв. Не изглеждаше да е неговата. От човека излезе кискане. То прерасна в дълбок утробен смях и той не опита да го потисне.
— Е — каза той със сълзи в смеха. — Твърде сте закъснели, Бърн да ви прокълне, нали!
— Съжалявам…
— Съжаляваш! Ти съжаляваш!
Офицерът я хвана за крака и размаза кръв по панталона и ботуша й.
— Всичките ни ранени. Стотици мъже и жени. Ранени. Безпомощни. Невъоръжени…
Нещо като назъбено желязо удари Фурията в гърдите. Тя си пое дъх на пресекулки.
— Не мога да ви кажа колко…
— Той ни изкла като овце! Като овце!
Той я дръпна за крака, като че искаше да я свали от коня.
— Ние не сме ли хора? Мъже и жени? Как може това да става сега? В този ден и в този век? Той всички ни ли ще избие?
— Успокойте се…
— Да се успокоя? Вие! Вие, от Хенг. Трябваше да знаете!
Той бутна крака й и се отдалечи отвратен.
— Това е вашето проклятие! Вие ни докарахте това!
Фурията се дръпна, сякаш я бяха пронизали смъртоносно. Тя гледаше, усещаше как кръвта се оттегля от лицето й, а сърцето й се гърчи. О, да, богове, сега вече е вярно. Това предопределено ли е било, или аз съм пристъпила доброволно, по свой собствен избор, в този кошмар?
— Е?
Той я гледаше и очакваше отговор, някакво обяснение за ужаса, наранил очите му. Фурията отвори уста, но не излезе звук. Тя опита отново и овлажни напуканите си устни.
— Ние отиваме да сложим край на това.
— Добре. Направете го. Или не се връщайте. Понеже след тази нощ… след тази жестокост… повече не сте добре дошли тук.
Част от нея искаше да възрази, да спори за несправедливостта на това обвинение. Друга част обаче приемаше отсъждането. Тъй да бъде. Осъждането на историята беше ясно. Бяха прокълнати. Освен ако — освен ако не успееха да сложат край на работата тази нощ. Тя кимна отсечено с глава, дръпна юздите и смушка коня.
Щом излязоха от стана и потеглиха на север през равнината, залята в сребърно от ясната нощ, Фурията повика Лис при себе си.
— Можеш ли да го проследиш? — попита тя, като не можеше да разпознае собствения си глас.