Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Вандийн каза: „Е, щом наистина държиш на това, дете, защо не“ — измърмори Джюйлин в халбата си, докато описваше инцидента. — Човек можеше да си помисли, че след като е била Посветена само допреди няколко дни, тя ще остане доволна, обаче да ви кажа, тя само се намръщи още повече. А Нинив така скръцна със зъби, че си помислих, че ще се счупят.
Бяха в гостилницата „Брачния нож“. Ванин, Харнан и останалите бяха заели пейки по другите маси до местните хора. Мъжете носеха дълги елеци, някои от които ярки като на Калайджии, често без ризи, а жените бяха облечени в светли рокли с дълбоки деколтета, с поли, надигнати до коленете на една страна, излагайки на показ толкова ярки фусти, че мъжките елеци бледнееха пред тях. Мнозина от мъжете и всички жени носеха огромни обеци и на ръцете им обикновено блестяха по три-четири пръстена с цветни стъкълца. Мъжете, както и жените, опипваха с пръсти дръжките на дългите ножове, окачени на коланите им, и гледаха мрачно чужденците. Имаше и два търговски кервана от Амадиция, отбили се в „Брачния нож“, но търговците се бяха нахранили в стаите си, а коларите им си бяха останали по фургоните. Елейн, Нинив и останалите жени също бяха на горния етаж.
— Жените са… различни — каза през смях Нейлсийн, отговаряйки на Джюйлин, макар да насочи думите си към Мат. Обикновено не се държеше толкова вдървено с хората от простолюдието, но Джюйлин беше човек от тайренското простолюдие и това, изглежда, беше от значение, особено след като Джюйлин го зяпваше всеки път, когато Нейлсийн му заговореше. — Има една селска поговорка в Тийр: „Една Айез Седай са десет жени в една кожа“. Селяците понякога проявяват доста мъдрост, душицата ми да изгори, ако не е тъй.
— Добре поне че никоя от тях не направи нещо, да го наречем драстично — каза Том, — макар да си помислих, че за малко щеше да стане, когато Елейн се изтърва, че е направила от Биргит първия си Стражник.
— Ловкинята? — възкликна Мат. Неколцина от местните го изгледаха свирепо и той сниши глас. — Ама тя и Стражник ли е? Стражник на Елейн? — Това определено обясняваше доста неща.
Том и Джюйлин се спогледаха над халбите си.
— Тя ще се радва да разбере, че си отгатнал, че е Ловкиня на Рога — каза Том и изтри пяната от мустаците си. — Да, такава е, и трябва да ти кажа, че доста добре се справя. Джаем веднага я прие като по-малката си сестра, но Вандийн и Аделиз… — Той тежко въздъхна. — Нито една от двете не остана особено доволна, че Елейн вече си е избрала Стражник — явно повечето Айез Седай трябва да преживеят години, преди да си намерят такъв — при това никак не бяха доволни, че е избрала жена. И от това, че не са доволни, Елейн още повече вирна нос.
— На тях, изглежда, не им харесват неща, които не са ставали по-рано — добави Джюйлин.
— Жена Стражник — измърмори Нейлсийн. — Знаех, че всичко ще се промени с идването на Преродения Дракон, но, чак жена Стражник?
Мат сви рамене.
— Предполагам, че ще е добра, стига наистина да може да стреля с тоя лък, дето не се разделя с него. В кривото гърло ли ти влезе? — попита той Джюйлин, който се беше задавил с ейла и се закашля. — Дайте ми на мене един добър лък, пък ми вземете меча. Най-добре здрав кривак, но и с лъка не е зле. Само дано не ми се пречка, когато дойде време да отведа Елейн при Ранд.
— Мисля, че я бива с него. — Том се наведе през масата да потупа Джюйлин по гърба. — Мисля, че я бива, Мат.
Но ако Нинив и останалите си мислеха да си скубят косите — Мат нямаше намерение да е на десет мили от това, с лисичата глава или без нея — външно поне изобщо не го показваха. Единственото, което той виждаше, беше здрав фронт и нови опити да преливат към него, като се почна докато оседлаваше Пипе на заранта след първия опит. За щастие, беше твърде залисан в усилията си да избута Нерим, който смяташе, че оседлаването на коня на Мат е негова работа и при това намекваше, че може да се справи по-добре, така че жегващата хладина продължи само миг и Мат не издаде по никакъв начин, че е забелязал нещо. Да, точно така трябваше да реагира. Никакви зяпания, никакви сърдити погледи, никакви обвинения. Щеше да ги пренебрегва и да ги остави да се пържат в собствената си мас.