Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Втори ред! С мечовете напред, след мен!
Двайсетте стрелци измъкнаха мечовете. Ерик ги поведе отдясно и удари пантатийците откъм фланга. Както и очакваше, те бързо се огънаха, объркани от тази маневра.
Но вместо да бягат, те просто се хвърлиха срещу воините на Кралството, докато не паднаха и последните. Галерията потъна в тишина.
— Като съчки за подпалка са — каза пренебрежително Гневливия.
Ерик погледна странния наемник и забеляза, че кръвта се стича по бронята му, като че ли не може да се задържи на белезникавата й повърхност. Пое си дъх и отбеляза:
— Бяха смели, но не са бойци. — После даде знак на хората си да наблюдават тунелите, за да са сигурни, че няма да се появят други пантатийци.
— Не са смели — каза Гневливия. — Те са фанатици.
— Никога не сме чували да се бият лице в лице с противника — каза Миранда и погледна Калис. — Предпочитат да използуват хитрини и измами.
— Защото са дребни — отбеляза Калис. — По-малки са от онези, които открихме вчера.
— Дали пък не изпращат срещу нас младежи? — попита Ерик.
— Може би — отвърна дьо Лунвил. — Ако са нападнати и другите люпилни, както ония, които намерихме вчера, може би отчаяно се опитват да запазят останалото.
Ерик огледа хората си. Калис й Миранда провериха мъртвите пантатийци. Никой от отряда на Калис нямаше сериозно нараняване.
— Няколко минути почивка и тръгваме — нареди дьо Лунвил.
— По кой тунел? — попита Ерик.
— Мисля, че трябва да тръгнем по централния. Ако трябва, ще се върнем — каза капитанът.
Ерик си помисли, че така и ще стане, но не каза нищо.
Ру приклекна зад една голяма бала, докато групата въоръжени мъже мина с бърза стъпка покрай тях. Падаше мъгла и в ранния утринен здрач човек трудно можеше да се ориентира и на една ръка разстояние.
Ру и Луис разглеждаха пристанищната зона, когато един от техните хора им съобщи, че голяма група охранители и един фургон идват към доковете.
Внезапно Ру чу звук зад себе си, обърна се и бързо извади меча си. Зад него Дънкан вдигна ръка и прошепна:
— Аз съм! — Ру прибра меча и се обърна да проследи фургона, който се приближаваше към кея. Дънкан клекна до братовчед си и каза:
— Маккрейкън тръгна насам. За момент го загубих в мъглата, но смятам, че всеки момент ще го видим.
— Това във фургона несъмнено е нашето злато — каза Ру.
— Ще ги ударим ли?
— Не и преди Луис да дойде с хората ни — отвърна Ру. — Да се надяваме, че дотогава няма да успеят да натоварят сандъците на кораба. Всички наши мъже са или на борда на „Кралицата на Горчивото море“, или в склада, в очакване на заповеди.
Фургонът спря и един глас прозвуча в тъмнината.
— Смъквайте сандъците в лодката.
Светна фенер и започнаха да разтоварват няколко малки сандъчета. Внезапно в малкия осветен кръг се появи друга фигура. Мъжете измъкнаха мечове, а един разтревожен глас извика:
— Това съм аз! Маккрейкън!
Един мъж скочи от капрата и грабна фенера, двама охранители хванаха Хърбърт за ръцете. Мъжът вдигна фенера и пристъпи напред.
Ру пое дълбоко дъх. Беше Тим Джейкъби. До него забеляза брат му Рандолф.
— Какво правиш тук? — попита Тим.
— Бригс не дойде — каза Маккрейкън.
— Глупак! — викна Тим Джейкъби. — Беше ти наредено да чакаш, докато не се появи, независимо колко време ще мине. Сега сигурно е в склада и те търси.
— Какво ти е на лицето? — попита Рандолф.
— Паднах и се ударих в един сандък. — Хърбърт опипа лицето си.
— Изглежда, като че ли са те били — каза Тим Джейкъби.
— Никой не ме е бил — каза Маккрейкън високо. — Кълна се!
— Говори по-тихо — каза Тим. — Да си видял някой да те следи?
— В тази мъгла ли? — попита Маккрейкън. — Трябва да ме вземете със себе си. Бригс трябваше да дойде снощи по залез-слънце с моето злато. Чаках досега, но не дойде. Беше ми обещал петдесет хиляди жълтици за участието ми в тази работа. Трябва да изпълните обещанието си.
— Или какво? — попита Тим.
— Ами аз… — почна Маккрейкън внезапно и спря.
Нито един от мъжете около фургона не беше помръднал.
— Продължавай да говориш — прошепна Ру напрегнато. Знаеше, че всяка минута приближава Луис и неговите хора. Да ги докара тук беше много по-лесно, отколкото да предприема морско сражение. Трябваше до свечеряване да изплати полицата и ако не можеше да надвие мъжете на Джейкъби на доковете, трябваше да организира преследване в морето и да залови кораба на Тим преди пладне.
— Ако стане нужда, смятам да ги задържа, докато дойде Луис — прошепна той на Дънкан. — Можеш ли да ги заобиколиш?