Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Заби пети в хълбоците на откраднатия кон и се вряза през Височините към източния край. Отново и отново виждаше в ума си издъхващия в прегръдката му Гавин.
- Излез срещу мен, Луз Терин! - Гласът на Демандред разтърси земята пред Галад. Беше взел живота на брат му. А сега искаше да убие сестра му.
Правилното винаги беше ясно за Галад, през целия му живот. Но никога не го беше усещал толкова ясно като сега. Нишките светлина бяха като стрелки на карта с върхове, насочени към него. Самата Светлина го водеше. Беше го подготвила, поставила го беше тук точно в този момент.
Вряза се през задните линии на силите на Шара натам, където стоеше Демандред, точно над речния бряг с изглед към войските на Елейн. Стрели западаха в пръстта около него, стрелците откриха огън без колебание пред риска да поразят свои. С изваден меч, Галад издърпа крака си от стремето и се приготви да скочи.
Стрела удари коня му и Галад скочи от гърба му. Падна тежко, но се задържа на крака и посече ръката на стрелеца с арбалета наблизо. Преливащ мъж изръмжа и се хвърли към него и медальонът с лисичата глава на гърдите му изстина.
Галад заби меча във врата на връхлитащия. Мъжът побесня, докато кръвта швиртеше от пронизания му врат с всеки удар на сърцето. Не изглеждаше изненадан, докато издъхваше, просто разгневен. Воят му привлече още внимание.
- Демандред! - изрева Галад. - Демандред, зовеш Преродения Дракон! Искаш да се сразиш с него! Той не е тук, но неговият брат е пред теб! Ще застанеш ли срещу мен?
Десетки арбалети наоколо бяха вдигнати. Конят зад Галад рухна и от ноздрите му блъвна кървава пяна.
Ранд ал-Тор. Негов брат. Потресът от смъртта на Гавин бе притъпил ума му за това разкритие. Щеше да се справи с него рано или късно, стига да оцелееше. Все още не знаеше гордост ли трябва да изпитва, или срам.
Фигура в странна, съшита от монети броня пристъпи през редовете шараи. Демандред беше горд мъж. Човек трябваше само да види лицето му, за да го разбере. Приличаше на ал-Тор всъщност. Имаше някакво сходство между двамата.
Демандред огледа Галад и кървавия меч в ръката му. Издъхващият преливащ дращеше с нокти в пръстта пред него.
- Твоят брат ли? - попита Демандред.
- Син на Тигрейн - отвърна Галад. - Която е станала Дева на копието. И е родила моя брат на Драконова планина, гробницата на Луз Терин. Имах двама братя. Ти уби другия на това бойно поле.
- Имаш интересен талисман, виждам - каза Демандред, щом медальонът изстина отново. - Разбира се, не си въобразяваш, че ще те опази от същата съдба като на брат ти? Мъртвия, искам да кажа.
- Бием ли се, сине на сенките? Или си говорим?
Демандред извади меча си, с чапли на острието и дръжката.
- Дано ми предложиш по-достойна съпротива от брат си, малко човече. Започвам да се ядосвам. Луз Терин може да ме мрази или да негодува срещу мен, но _не може_ да ме пренебрегва.
Галад пристъпи в кръга от стрелци с арбалети и преливащи. И да спечелеше, пак щеше да загине. Но, Светлина, дано да отнесеше със себе си един от Отстъпниците. Щеше да е подобаващ край.
Демандред тръгна към него и двубоят започна.
Притиснала гръб в един сталагмит, на светлината на Каландор, потрепваща по стените на пещерата, Нинив се мъчеше да спаси живота на Аланна.
Някои жени в Бялата кула й се бяха подигравали, че разчита на обикновени техники на изцеляване. Какво можеха да направят две ръце и един конец, а Единствената сила да не го може?
Ако някоя от онези жени беше сега тук вместо нея, светът щеше да е свършил.
Условията бяха ужасни. Малко светлина, никакви инструменти освен малкото най-нужни неща, които пазеше в кесията си. Все пак Нинив започна да шие с иглата и конеца, които си носеше винаги. Беше смесила лек от билки и го натика в устата на Аланна. Нямаше да свърши много работа, но и най-малкото можеше да се окаже в помощ. Щеше да укрепи силата й, да й помогне с болката, да задържи сърцето й да не се предаде, докато Нинив се труди.
Раната беше кървава, но тя беше зашивала кървави рани и преди. Макар вътрешно да трепереше, ръцете й бяха спокойни, докато шиеше раната и измъкваше жената от самия ръб на смъртта.
Ранд и Моридин не се движеха. Но усещаше някакъв глух тътен да отеква от тях. Ранд се сражаваше. Водеше битка, незрима за нея.
- Матрим Каутон, проклет глупако. Още ли си жив?
Мат се обърна. Даврам Башийр бе спрял коня си до него в ранния вечерен сумрак.
Мат се беше придвижил с Гвардията на Смъртната стража към тила на андорските линии, сражаващи се при реката.