Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Убийствата. Той премигна с уморените си очи.
ПИСЪЦИ.
— Какво става, ако шаманите грешат? Какво става, ако са ме осъдили на изгнание по погрешка?
Това означаваше Краят на Всичко. Краят на истината. Това означаваше, че нищо няма смисъл и че клетвата му е била безсмислена.
Това значеше, че е убивал безпричинно.
Той скокна от кулата и белите му дрехи — вече знак на много неща за него — заплющяха на вятъра. Изпълни се със Светлина на Бурята и се Оттласна на юг. Тялото му се понесе натам и падаше през небето. Той можеше да се придвижва по този начин само за кратко време; Светлината му не се задържаше за дълго.
Твърде несъвършено тяло. Сияйните рицари… за тях се твърдеше… твърдеше се, че били по-добри в това… като Пустоносните.
Имаше Светлина точно колкото да се отдалечи от планините и да се приземи до село в подножието им. Тук често оставяха сфери за него като вид приношение — смятаха го за някакво божество. Той щеше да черпи от Светлината и тя щеше да му позволи да отиде по-надалеч, докато не достигне някой град и повече Светлина на Бурята.
Щеше да му отнеме дни да се добере до целта си, но той щеше да намери отговорите. Или — ако това не станеше — някого, когото да убие.
Този път по свой избор.
I-11
Нови ритми
Ешонаи махна ръка в опит да прокуди духчето, докато изкачваше средищната кула на Нарак. То танцуваше около главата ѝ и отделяше пръстенчета светлина от опашкообразните си очертания. Ужасно нещо. Защо ли не я оставяше на мира?
Вероятно не можеше да стои настрана. Все пак тя изживяваше нещо възхитително ново. Нещо, невиждано в продължение на векове. Буреносна форма. Форма на истинска сила.
Форма, дадена от боговете.
Тя продължи нагоре по стъпалата, а краката ѝ подрънкваха с Бронята. Стоеше ѝ добре.
Вече петнадесет дни държеше тази форма — петнадесет дни слушане на новите ритми. В началото си ги напяваше често, но това притесняваше твърде много някои от паршендите. Тя спря и се заставяше да напява старите, познати ритми, докато говори.
Беше трудно, понеже старите ритми бяха толкова еднообразни. А в новите ритми — тя по някакъв начин усещаше имената им — бяха скрити гласове, които тя почти чуваше. Те я съветваха. Ако нейният народ бе получавал такива напътствия в течение на вековете, определено нямаше да изпадне тъй ниско.
Ешонаи стигна върха на кулата, където я очакваха останалите четирима. Сестра ѝ Венли също бе там, като и тя носеше новата форма — с нейните заострени плочки на черупката, червени очи и гъвкаво излъчване на опасност. Заседанието щеше да протече много различно от предишното. Ешонаи се носеше из новите ритми и внимаваше да не ги напява. Останалите все още не бяха готови.
Тя седна и ахна.
Този ритъм! Звучеше като… все едно нейният собствен глас ѝ крещеше. Все едно викаше от болка. Какво бе това? Тя поклати глава и откри, че от притеснение неволно е свалила ръка до гърдите си. Когато я дръпна, опашкообразното духче изхвърча.
Тя се настрои на Ритъма на Раздразнението. Останалите от Петимата я изгледаха и вирнаха глави; двама от тях си припяваха в Ритъма на Любопитството. Тя защо се държеше така?
Ешонаи се успокои и Бронята ѝ изстърга по камъка. Толкова близо до затишието — времето, което хората наричаха Дъждовен сезон — бурите ставаха по-редки. Това издигна малко препятствие пред стремежа ѝ да види всички слушачи понесли Буреносната форма. От преобразяването на Ешонаи насетне имаше само една буря и по нейно време Венли и учените ѝ приеха буреносната форма заедно с двеста подбрани от Ешонаи войници. Не офицери, а обикновени войници. От тези, за които бе уверена, че ще се подчиняват.
Другата буря идваше след дни и Венли събираше духчетата си. Имаха с хиляди готови. Време беше.
Ешонаи огледа останалите от Петимата. Днешното ясно небе ръсеше надолу бяла слънчева светлина и с ветреца дойдоха и няколко вятърни духчета. Щом се приближиха, спряха и отхвърчаха в обратната посока.
— Защо сте свикали това заседание? — обърна се Ешонаи към другите.
— Ти говориш за някаква схема — започна Давим, скръстил пред себе си своите мощни ръце на работник. — Разправяш на всички за нея. Не трябваше ли най-напред да я представиш на Петимата?
— Съжалявам — отвърна Ешонаи. — Просто съм развълнувана. Както и да е, смятам, че вече трябва да бъдем Шестима.