Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Ами ако това не е съвсем Нефтопреработвателен завод Джамф? ами ако се окаже, че това са заводите на Круп в Есен, ами ако това е „Блом & Фос“1020 точно тук в Хамбург или някоя друга фиктивна „развалина“ в друг град? В друга страна? ПФФУУУЙЙЙ!
Е, сега вече говорят стимулантите, да, напоследък Енциан нагъва останалия от нацистите „первитин“1021 като пуканки в кино и в този момент повечето инсталации на рафинерията — назована в чест на знаменития първооткривател на „онейрина“ — остават зад тях, а Енциан е замесен в някакъв друг параноичен кошмар, и обяснява ли, обяснява неспирно, въпреки че създадените от неговите хора и мотоциклетите им въздушни вълни го изолират напълно от разговора.
Снощи Енциан бе записал в дневника си: „В последно време Устата е била в експлоатация прекалено много. И от нея излизат съвсем малко полезни за някого неща. Съпротива. О Боже, о Боже. Значи те наистина ме приближават. Моля те, Боже, не искам да бърборя тъй високопарно… Знам как звучи гласът ми, чух го преди години в Пенемюнде по «диктофона» на Вайсман… хром и бакелит… прекалено висок, неприятно писклив, берлинско гъгнене… как ли потръпват вътрешно всеки път, когато заговарям…“
„Мога да си тръгна още утре. Знам как да бъда сам. Това не ме плаши толкова, колкото тях. Те все вземат и вземат, безкрайно, обаче никога не използват взетото. Какво смятат, че могат да получат от мен? Не искат моя патриархат, не искат любовта ми, не искат моята информация или моята работа, или енергията ми, или това, което притежавам… аз не притежавам нищо. Не са ми останали пари, тук от месеци никой не е виждал пукната пара, не, не може да искат пари… а цигари? На мен все не ми стигат цигарите…“
„Ако ги напусна, къде мога да отида?“
Обратно сред резервоарите, на вечерния вятър, боксува по тази синтетична пустош, по цялата нискокачествена чернота… Моторът на Кристиан като че от време на време пропуска по някой друг такт, разтърсва се почти до угасване. Импулсивно решение: ако моторът му заглъхне напълно, нека да ходи пеша. Това значи по-малко неприятности, ако Павел е там, а ако не е, тогава ще вземат Кристиан на връщане и ще се погрижи за камион, да откара мотора му на ремонт… действай опростено Енциан, тъй правят великите ръководители.
1020
Корабостроителната и самолетостроителна фирма „Блом & Фос“ е произвеждала в своя хамбургски завод конусовидния носов капак на ракетата А4. — Б.пр.
1021
Т.е. дезоксиефедрин или т.нар. „скоростни“ таблетки. — Б.пр.
1022
Американският композитор и джазов пианист Хауърд Хоугланд [„Хоуги“] Кармайкъл (1899–1981). Известен с бавните си, елегантни и изящни мелодии по романтични текстове. Автор на „Джорджия в мислите ми“ (1930), „Нощната тишина“ (1932), „Чучулига“ (1942). — Б.пр.
1023
Т.е. официалният печатен орган на въоръжените сили на САЩ, списанието „Звезди и райета“. — Б.пр.