Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Спри го тогава — каза Биргит. — Ако избият всички войници или само толкова, че другите да се прекършат, губим Елейн. — Не завинаги. Огън да я изгори, щеше да я търси до края на живота си и да я освободи, но Светлината само знаеше какво можеха да й причинят дотогава. — Зайда губи сделката си. Ти ще си я загубила.
Утрото не беше топло, но по челото на Чанел бе избила пот. Кълба от огън и мълнии избухваха сред конниците на Гайбон. Жената, която държеше пръчката, отново я вдигна. Без дори да вдига далекогледа, Биргит беше сигурна, че я насочва право към гай-шайн. И той трябваше да я е видял, но не трепна.
Изведнъж от небето изтрещя нова мълния. И порази жената, държаща пръчката. Тя изхвърча в една посока, конят й — в друга. Един от конете във впряга се свлече на земята, другите заподскачаха и заритаха. Конете около фургона също се надигнаха на задните си крака и зарипаха. Дъждът от огън и мълнии секна — Айез Седай се мъчеха да озаптят конете си и да останат на седлата. Вместо да се опита да усмири впряга, мъжът на седалката на коларя скочи на земята, извади меча си и затича срещу връхлитащите конници. Зяпачите в Долен Кемлин също затичаха, но назад.
— Другите ги залови живи! — отсече Биргит. Не я интересуваше колко от тях ще останат живи — бездруго скоро щяха да умрат като Мраколюбки и убийци — но в проклетия фургон беше Елейн!
Чанел кимна сковано и скоро ездачите около фургона започнаха да падат от подплашените си коне и да се гърчат по земята, все едно че са с вързани ръце и крака. И си беше точно така. Тичащият напред мъж падна по лице и зарита в пръстта.
— Освен това заслоних жените — каза Чанел. Макар да държаха Силата, не можеха да надвият кръг от осем.
Гайбон вдигна ръка и забави атаката до ходом. Беше на по-малко от половината разстояние до фургона. От Портала продължаваха да прииждат пешаци и конници. Биргит се метна на гърба на дорестия си кон и препусна в галоп към Елейн. Проклета жена! Връзката така и не донесе нито капка страх.
Глава 33
Девет от десет
Мраколюбките изобщо не рискуваха с Елейн. Освен че я заслониха, Темайле си достави злорадото удоволствие да я върже на стегнат възел, с главата между коленете. Мускулите вече я боляха от неудобната поза. Мръсната дрипа с ужасния мазен вкус, с която бяха овързали устата й толкова силно, че се впиваше в ъгълчетата на устните, беше уж за да не вика за помощ при портите. Не че щеше да вика — това само щеше да осъди на смърт мъжете, охраняващи портата. Усещаше, че шестте Черни сестри държат сайдар. Но кърпата през очите й беше ненужна добавка. Сигурно с нея искаха само да усилят чувството й за безпомощност, но тя отказваше да се почувства безпомощна. Та нали в края на краищата беше в пълна безопасност, докато не се родят бебенцата й, а и бебенцата — също. Мин беше казала така.
Разбираше, че е в някакъв фургон или кола, по скърцането на впряга и грубите дъски, на които я бяха хвърлили. Най-вероятно беше фургон. Миризмата на сено бе толкова силна, че й се искаше да кихне. Положението беше безнадеждно, но Биргит нямаше да я провали.
Усети как Биргит скочи някъде от мили зад нея, до може би една миля отпред, и й се дощя да се засмее. Връзката говореше, че Биргит се е прицелила в мишената си, а тя никога не пропускаше. Когато от двете страни на фургона започна преливането, желанието й да се засмее увяхна. Решимостта си оставаше твърда като скала по връзката, но вече имаше и още нещо, силно отвращение и… не точно гняв, но почти. Отвън щяха да загинат хора. Елейн бе готова да заплаче за тях.
Заслужаваха някой да поплаче за тях, а те загиваха заради нея. Както бяха загинали Вандийн и Сарейта. Скръбта за тях отново се надигна в душата й. Но не и чувство за вина. Можеше да бъдат пощадени само ако бяха оставили Фалион и Марилин да си идат, но нито една от двете нямаше и да си го помисли. Нямаше как да се предвиди пристигането на другите или онова странно оръжие в ръцете на Асне.
Последва нов оглушителен трясък и фургонът се разтресе толкова силно, че тя подскочи върху дъските. Закиха от прахта. Въздухът замириса странно. Като че ли беше мълния. Дано Биргит да беше успяла да въвлече Ветроловките, колкото и да изглеждаше невероятно. Щеше да му дойде времето Родството да използва Силата като оръжие — никой не можеше да остане настрана от Тармон Гай-дон, — но пък нека запазеха невинността си колкото се може по-дълго. След няколко мига щитът над нея изчезна. След като не можеше да вижда, не можеше и да прелее за каквото и да било, но усещаше сплитовете около себе си, кои от Въздух, кои — от Дух. След като не можеше да види сплитовете, не можеше и да разбере какво са, но можеше да предположи. Онези, които я бяха пленили, вече се бяха оказали пленнички, заслонени и вързани. Единственото, което й оставаше, бе да чака нетърпеливо. Биргит се приближаваше стремглаво, но самата тя вече се дразнеше, че не може да се измъкне от тази проклета паяжина от въжета, които я бяха стегнали. Фургонът изскърца, щом някой скочи в него. Биргит. По връзката пробяга лъч на радост. След няколко мига въжетата се смъкнаха от нея и ръцете на Биргит посегнаха към възела, стегнал парцала на устата й. Малко непохватно Елейн сама развърза ивицата плат, стегнала очите й. Светлина, щеше да я боли ужасно, докато помоли за Цяра. Това й напомни, че ще й се наложи да помоли Ветроловките, и в душата й отново се надигна тъга за Вандийн и Сарейта.