Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Добре — отвърна Диелин, все едно че това беше най-леката заповед, която можеше да изпълни. — Конайл, Каталин, Бранлет, Пери-вал, идвате с мен. Пехотата ви ще се бие по-добре, ако сте с нея. — Конайл изглеждаше разочарован — явно си беше представял как препуска в храбър щурм, — но стисна юздите и прошепна нещо, което накара другите две момчета да се изкискат.
— Значи и моята конница ще се бие по-добре с мен — възрази Каталин. — Искам да помогна в спасяването на Елейн.
— Ти дойде да й спасиш трона — сряза я Диелин — и ще отидеш там, където си нужна, за да стане това, иначе двете с теб ще си поговорим по-късно. — Каквото и да имаше предвид, пълничкото лице на Каталин се изчерви и тя унило подкара след Диелин и другите.
Гайбон погледна Биргит, но не каза нищо, макар че сигурно се чудеше защо не изпрати повече хора. Нямаше да я предизвика публично. Проблемът бе в това, че тя не знаеше колко Черни сестри може да са с Елейн. Трябваше й всяка Ветроловка, трябваше да ги накара да повярват, че всички са нужни. Ако имаше време, щеше да прехвърли часовите от другите кули, да оголи от охрана дори портите.
— Направете Портала — обърна се тя към Чанел. — От тази страна на хребета източно от града, точно над пътя за Еринин и с лице към града.
Ветроловките се събраха в кръг, за да направят каквото там правеха. Изведнъж вертикалната сребриста резка на Портала се появи, ушири се в отвор пет разтега висок и покриващ цялата ширина на разчистения терен, а зад него се видя широк път от здраво утъпкана глина изкачващ се по полегатия склон. Зад този хребет бяха лагерите на Аримила. Предвид донесената вест можеше да са празни — с малко късмет трябваше да са, — но и бездруго сега не можеше да се грижи за това.
— Напред, и се развърни както заповядах! — извика Гайбон и пришпори високия си кон през Портала. Благородниците и гвардейците го последваха, по десет в редица. Гвардейците възвиха наляво и се скриха от погледа й, а благородниците заеха позиция малко по-нависоко. Някои извадиха далекогледи и ги насочиха към града. Гайбон слезе, притича приведен и се загледа през своя далекоглед от билото. Биргит почти долавяше нетърпението на чакащите зад нея гвардейки.
— Не ти трябваше чак толкова широк Портал — подхвърли намръщено Чанел. — Защо…
— Ела с мен — каза й Биргит и я хвана под мишницата. — Искам да ти покажа нещо. — Повлече я към Портала. — Като видиш какво става, можеш да се върнеш, ако искаш.
Ако изобщо знаеше нещо за Чанел, точно тя водеше кръга. Колкото до останалите, разчиташе на човешката природа. Не погледна назад, но едва не въздъхна облекчено, като чу тихото мърморене на Ветроловките зад себе си. Бяха ги последвали.
Това, което беше видял Гайбон, трябваше да е добра новина, защото той се изправи и затича надолу към коня си. Аримила сигурно бе оголила лагера си съвсем. С което при портата за Фармадинг ставаха дванайсет хиляди, ако не и повече. Светлината само да дадеше да издържи. Светлината да дадеше да издържат навсякъде. Но първо Елейн. Първо и над всичко.
Гвардейките вече се подреждаха в три редици зад Касейл. Цялата ширина от сто разтега на Портала вече се беше запълнила с мъже и коне, притичваха наляво и надясно, за да се присъединят към другите, които вече се строяваха в три редици от двете страни на пътя. Поне за известно време на Ветроловките нямаше да им е лесно да се проврат обратно през тази плътна стена от хора. Един фургон, обкръжен от Малка конна група, беше спрял на пътя малко след последните постройки на Долен Кемлин, може би на миля разстояние. Откритият зад Него пазар гъмжеше от хора, всички улисани в ежедневните си гри-жи, но всичките тези хора все едно че не съществуваха за Биргит. Във Фургона беше Елейн. Биргит вдигна ръка, без да откъсва очи от фургона, и Гайбон постави в шепата й месинговия далекоглед. Щом вдигна тръбата пред окото си, фургонът и ездачите около него подскочиха и се доближиха.
— Та какво искаше да видя? — попита ядосано Чанел.
— Един момент — отвърна Биргит.
Мъжете бяха четирима, трима на коне, но по-важното беше, че имаше седем жени ездачки. Добър си беше далекогледът, но не чак толкова, че да може да различи от това разстояние лишено от възраст лице. Все пак трябваше да приеме, че и седемте са Айез Седай. Осем срещу седем можеше да се приеме почти за равно съотношение, но не и когато осемте са свързани. Стига да успееше да ги убеди тези осем да се намесят. Какво ли си мислеха Мраколюбките, като виждаха тези хиляди войници, извиращи от нещо, което за тях трябваше да прилича на увиснала във въздуха лятна омара? Биргит свали далекогледа. Благородниците вече подкарваха конете си надолу по склона към своите ратници, излизащи от Портала, за да се влеят в бойните редици.