Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Колкото и изненадани да бяха Мраколюбките, не се двоумиха дълго. От ясното небе засвяткаха мълнии, сребристосини и назъбени, започнаха да се забиват в земята с трясъци и да изхвърлят мъже и коне като плисната кал. Конете се вдигаха на задните си крака, мятаха се и цвилеха, но ездачите стискаха здраво юздите и се мъчеха да ги задържат на място. Никой не побягна. Грохотът, следващ мълниите, поразяваше всеки път Биргит като удари с юмрук и тя залиташе. Въздухът замириса… остро. Щипеше. Нов залп мълнии се изля върху бойния строй. Хората в Долен Кемлин се разбягаха. Повечето побягнаха назад, но се намериха и глупци, затичали се да намерят по-удобни места за гледане. Тесните улички започнаха да се изпълват със зяпачи.
— Щом ще си имаме работа с това, по-добре да тръгнем и да ги затрудним повече — каза Гайбон и стисна юздите. — С ваше позволение, милейди?
— Ако тръгнете, ще загубим по-малко хора — съгласи се Биргит и той пришпори коня си надолу по склона.
Касейл спря коня си пред Биргит и отдаде чест с десницата пред гърдите си. Гледаше мрачно зад лицевите решетки на лъскавия си пурпурен шлем.
— Разрешение за Гвардията да влезе в бойния строй, милейди. Ударението на главната буква се чу ясно. Не бяха просто гвардия, бяха Гвардията на Щерката-наследница и бъдещата Гвардия на Кралицата.
— Разрешавам — отвърна Биргит. Ако някой имаше това право най-вече го имаха тези жени.
Арафелката извъртя коня и препусна надолу, последвана от Гвардията, за да запълнят раздраните от мълниите редици. Отряд наемници, някъде около двеста души с боядисани в черно шлемове и брони, яхнали зад знаме с бягащ черен вълк на червено поле, спряха, като видяха в какво влизат, но мъжете зад знамената на половин дузина Домове напираха зад тях и не им остана друг избор, освен да продължат. Още благородници препуснаха по склона, повели своите ратници — Бранин и Келвин, Лерид и Барел, и други. Щом видеше своето знаме, никой не се поколебаваше. Сергейз не беше единствената жена, чийто кон направи няколко крачки напред, сякаш и тя бе решила да тръгне с ратниците си, щом знамето й излезе от Портала.
— Ходом! — извика с цяло гърло Гайбон, за да го чуят през взривовете. Други гласове по целия строй повториха командата му. — Напред!
И бавно подкара към Мраколюбките Айез Седай. Мълниите трещяха и хвърляха във въздуха мъже, коне и гейзери пръст.
— Какво искаше да видя? — отново попита Чанел. — Искам да се махна оттук. — Точно в този момент нямаше такава опасност. От Портала продължаваха да се изсипват мъже, препускаха в галоп или тичаха, за да догонят настъпващия фронт. Сред техните редици също западаха огнени кълба и избухнаха нови взривове от пръст, ръце и крака. Една конска глава се завъртя сякаш лениво във въздуха.
— Това — отвърна Биргит и посочи сцената пред тях. Гайбон беше подкарал в тръс, теглеше останалите след себе си, трите редици настъпваха бавно и без да се огъват, други прииждаха отзад в бяг, за да се влеят. Изведнъж от една от жените при фургона излетя дебел колкото човешки крак лъч, сякаш от втечнен бял пламък, и буквално вряза през редиците зев с ширина петнайсет стъпки. Из въздуха се разлетяха нажежени до бяло прашинки с очертанията на поразени мъже и коне и след миг изчезнаха. Заслепяващият лъч изведнъж се изви нагоре, все по-високо и по-високо, и угасна, като остави в очите им пурпурни искри. Белфир, гибелният плам, изгарящ хората от Шарката така, че загиваха още преди да ги е поразил. Тя вдигна далекогледа и видя жената, която държеше тънка черна пръчка, може би около раз-тег дълга.
Гайбон продължи атаката. Беше много рано, но единствената му надежда бе да ги приближи, докато все още имаше зад себе си живи бойци. Единствената, освен още една. Над тътена от взривовете на огнени кълба и мълнии се извиси раздраният вик: „Елейн и Андор!“ Раздран, но с цяло гърло. Знамената се лееха напред. Славна гледка, ако забравеше човек колко от увлечените в устрема на атаката падат поразени. Един кон с ездача му, ударени в упор от огнено кълбо, просто се изпариха, мъже и коне около тях изпопадаха. Някои успяха да се вдигнат. Останал без ездач кон стоеше на три крака, опита се да побегне и рухна на земята.
— Това ли? — попита невярващо Чанел. — Нямам никакво желание да гледам как умират хора.
Нов лъч белфир се вряза на ширина близо двайсет крачки в щурмуващите редици, след което заора в земята и остави след себе си изкоп пред фургона, преди да изчезне. Загиваха много, но не чак толкова много, колкото можеше да се очаква. Биргит бе виждала такива битки по време на Тролокските войни, в които бе използвана Силата. На всеки паднал мъж двама или трима се олюляваха и се мъчеха да спрат кръвта, течаща от раните им. На всеки изпружил в смъртта си крака кон други два още стояха и едва се държаха прави. Не спиран от нищо, пороят от огън и мълнии продължаваше да се сипе.