Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Мъжът изтри разкървавената си уста с ръка и се повлече навън.
— Дънкан, почакай минутка — рече Ру — и после го проследи. Той е много наплашен, за да се опита да се измъкне сам. Ако има друг играч, може да ни заведе при него. И не му позволявай да се измъкне: сигурно ще имаме нужда от него, за да свидетелства пред съда. Може би той ще е единственото звено между нас и обвинението в грабеж.
— Къде да те намеря? — попита Дънкан.
— На пристанището — отвърна Ру. — Изпрати хора за всеки случай на пристанището, ако някой кораб, плаващ към Квег, е пристигнал сутринта.
Дънкан кимна и тръгна.
— Язон — продължи Ру, — върни се в канцеларията и чакай там. Ние с Луис ще ти пратим съобщение, ако нещо ни потрябва.
Язон също излезе.
— Имаме кораб готов да отплува, както нареди — каза Луис.
— Добре — отвърна Ру. — Ако открием, че крадецът на златото се опитва да побегне от града, искам да го заловим преди да напусне района на пристанището. Въпросът трябва да се реши преди да се появи кралската брегова охрана. Бих искал златото да е в наши ръце, ако ни притисне някой митнически кораб. Тогава ще ни е по-лесно да обясним нещата.
— Защо ще им трябва да пренасят златото? — поклати глава Луис. — Могат просто да го скрият някъде и да чакат, докато компания „Горчиво море“ рухне.
— Защото са едновременно умни и рискови играчи — каза Ру. — Ако знаят, че тези момчета са избягали от града и няма опасност да проговорят, ще да са по-спокойни — това би било най-умното. Но ако ги е страх, че сме ги заловили и сме ги принудили да говорят, тогава тази нишка би ни отвела направо към мозъка на измамата. При това положение — той щракна с пръсти — отиваме с мечове и решаваме въпроса на място.
Той въздъхна.
— Но ако златото благополучно е изнесено и пътува с кораб към някое пристанище или с фургон към някое планинско местенце…
— Който е планирал това, сигурно добре е разчел времето на акцията — каза Луис.
— Точно това ме безпокои — каза Ру. — Освен това са замесени онези копелета от счетоводната къща, но те сигурно знаят и доста за компанията „Горчиво море“ и за нейните финанси — повече, отколкото биха научили от хора като Маккрейкън и Бригс. На първо място, трябва да им е известно, че Язон или някой друг скоро ще разкрие измамата. Това не би могло да продължава дълго. Второ, би трябвало да знаят, че на нас ни трябват няколко седмици, за да покрием такава голяма загуба.
Той поклати глава и продължи:
— Днес пристигат кервани от изток и кораб, натоварен със зърно в Илит. Нашата флота от Далечния бряг трябва да е в Карс и да се приготвя за връщане. Всеки от тези канали ще донесе достатъчно злато, за да покрием недостига. Но след време! — Той удари с юмрук по дланта си. — Не и днес!
— Намекваш за шпионин ли?
— Да — каза Ру и тръгна към вратата. — Освен Дънкан ти си единственият човек, на когото напълно вярвам, Луис. Ти беше с мен в килията на смъртниците и заедно с теб преплувахме река Ведра. Заедно сме гледали смъртта в лицето и като изключиш Джедоу и Грейлок, няма мъж в Крондор, който бих искал сега да е до мен.
— Дори и с една ръка? — Луис го изгледа развеселено.
— Ти си по-добър с кама в едната ръка, отколкото повечето мъже, държащи меч с две ръце. Хайде с мен да проверим пристанището.
Щом се отдалечиха от къщата, една фигура се спусна от покрива и леко скочи на уличните камъни. Неизвестният проследи с поглед Луис и Ру, които изчезваха в тъмнината, после се обърна, подсвирна и ги посочи. Още две фигури се появиха от мрака и бързо се приближиха до него. Той им каза нещо, после тръгна нанякъде. Другите двама последваха Ру и Луис към пристанището.
— Засада! — викна Реналдо.
— Клин! — заповяда Калис и всеки от бойците веднага зае съответното място. Колоната беше навлязла в сводеста галерия, почти седемдесет метра широка, към която имаше шест входа. Както бяха обучени, четиридесет от мъжете веднага образуваха клин — щит до щит, с насочени напред мечове, готови да отблъснат атакуващите. Другите двайсет свалиха от раменете си къси лъкове. Тъмната галерия се изпълни с нечовешко ръмжене и пищене.
От трите тунела пред тях изскочиха потоци пантатийци и ги атакуваха. Ерик се опита да прецени силите на противника, но скоро се отказа да брои. Първата вълна нападатели започна да пада от изстрелите на бойците с лъкове. Атакуващите налетяха и се удариха в стената от щитове.
Ерик замахваше пред себе си с могъщи удари. На два пъти усети как чупи стомана, но пантатийските войници все така налитаха. Не бяха много умели бойци. Без да чака напътствия от Калис, Ерик викна: