Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Дайте ми перо и хартия! — разпоредил се кралят и написал на халифа Харун ар-Рашид следното писмо: „Привет на емира на правоверните! Имам дъщеря на име Мариам Занария, която бе опозорена от един пленник мюсюлманин на име Али Нур ад-Дин, син на търговеца Тадж ад-Дин от Кайро. Този човек дойде в страната ми, отвлече дъщеря ми Мариам, избяга с нея в страната на мюсюлманите и стана причина да бъдат избити синовете ми. Извършена е несправедливост! Ти си халиф в страната на мюсюлманите и аз те моля за милост и справедливост! Като награда за помощта ти ще ти отстъпя половината от великия град Рим, за да построиш там джамия на мюсюлманите!“ Написал писмото, ударил печата, сановниците сложили и отпечатъци от своите палци върху восъка и кралят рекъл на един от другите си везири: — Ако свършиш тази работа, ще ти дам земите на двамата от синовете ми, както и два ката най-скъпи дрехи!
Предал му писмото и му наредил да отпътува за Багдад, където лично да предаде писмото на емира на правоверните Харун ар-Рашид. Отпътувал везирът с писмото, пресякъл реки и планини, стигнал Багдад. Помолил позволение от халифа да влезе при него. Разрешили му. Влязъл той, целунал земята пред него и му предал писмото от царя на Ифранджия заедно с дарове и скъпоценности, достойни за един владетел.
Отворил халифът писмото, прочел го, разгневил се и наредил на везирите си да напишат писма до всички валии в мюсюлманските страни, в които описали как изглеждат бегълците Мариам и Нур ад-Дин, и заповядал всеки, който ги открие, да ги запре и да ги изпрати на емира на правоверните. Валиите приели повелята и тръгнали да търсят по земите си всички, които отговаряли на описанието.
А след като Мариам победила царя на Ифранджия, тя и възлюбленият й яхнали конете и потеглили за страната Шам. Успели да стигнат Дамаск. Там пратеникът, изпратен от халифа, ги бил изпреварил с един ден. Когато двамата влезли в града, заобиколили ги съгледвачи и ги запитали как се казват. Те казали истината и разказали всичко, което им се било случило. Запрели ги и ги отвели при емира на Дамаск, а той начаса ги изпратил при халифа в Багдад. Довели ги и помолили позволение да ги въведат при него…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато емирът на правоверните наредил да ги въведат при него, те целунали земята пред нозете му, а стражите рекли:
— О, емир на правоверните, това е Мариам Занария, дъщерята на царя на Ифранджия, а това е Нур ад-Дин, син на търговеца Тадж ад-Дин от Египет, който я е опозорил, отвлякъл я е и я е отвел в Дамаск. Уловихме ги, когато влизаха в Дамаск, запитахме ги как се казват, и те ни казаха истината!
Изгледал емирът на правоверните Мариам. Пристъпила тя напред, целунала земята пред него, пожелала му вечна слава и благоденствие и от злоби и мъки спасение. Учудил се халифът на изисканото й държание и я запитал:
— Ти ли си Мариам, дъщерята на царя на Ифранджия?
— Да, емир на правоверните, имам на единната вяра, пазител на светлината на вярата, син на чичото на най-първия между всички пророци! — отговорила тя.
Обърнал се Харун ар-Рашид към Нур ад-Дин и го запитал:
— А ти ли си Нур ад-Дин, синът на търговеца Тадж ад-Дин от Кайро?
— Да, емир на правоверните и наш водач по праведния път! — отговорил момъкът.
— Как взе тази девойка от царството на баща й и избяга с нея?
Нур ад-Дин му разказал всичко, което се било случило. Много се зачудил халифът на разказа му и възкликнал:
— Може ли човек да изстрада повече от това? — после се обърнал към Мариам: — Мариам, знаеш ли, че баща ти, царят на Ифранджа, ми е пратил писмо за тебе!
— О, господарю! — заговорила Мариам. — Ти си наместник на Аллаха върху неговата земя! Аз приех вярата ви, защото тя е истинната праведна вяра и оставих неверниците, които измамиха Иса! Прекланям се пред Всевъзхваления, всевишен и единствен, падам ничком пред него и го възхвалявам! Пред лицето на халифа аз твърдя и свидетелствам, че няма бог освен Аллах, свидетелствам, че Мохамед е пратеник на Аллаха! Как може ти, емир на правоверните, да приемеш на вяра някакво писмо от царя на неверниците, да ме пратиш в страната на безбожниците, които са и многобожници, защото обожествяват кръста, покланят се и на идоли и приемат, че Иса е бог, макар той да е земно създание! Ако ти, наместник на Аллаха, направиш това с мене, в деня на Страшния съд ще се уловя за косата ти и ще се оплача на чичовия ти син, пратеника на Аллаха!