Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Слушай! Напусни веднага Багдад! Използвай тези пари, докато сърцето ти се освободи от тази любов! Ти си човек с дар слово, имаш и блестящо образование! Заеми се с каквато и да е работа, пък може Аллах да те събере пак с неволницата ти!
Слушах го и решителността ми се възвърна. Реших да се насоча към Средната земя, защото там имам роднини. Излязох на брега на реката и видях закотвен кораб. Моряците товареха вързопи със скъпи платове. Помолих ги да ме вземат със себе си. Отговориха ми, че корабът принадлежи на един хашемит. Исках да си платя, а те ми отговориха:
— Щом ти трябва да пътуваш, махни тези богаташки дрехи, облечи моряшки и тръгвай, сякаш си един от нас!
Купих си моряшки дрехи, облякох ги и се качих на кораба, който щеше да пътува към Басра. Не бе минал и час, когато видях моята неволница, а с нея — още две, които й бяха прислуга. Успокои се душата ми, рекох си: „Ето че ще я виждам и ще слушам песните й чак до Басра!“ След малко дойде и хашемитът на кон със свита. Качиха се на кораба и той се залюля под тежестта им. Извадиха нещо за хапване, той яде с неволницата, хапнаха и останалите. Тогава хашемитът й заговори:
— Постоянно тъгуваш и не пожелаваш да пееш! Но нали ти първа си пожела да се разделиш с любимия?
Разбрах, че тя още ме обича. Той й опъна шатра до единия борд. После извика мъжете, които бяха откъм другия борд, и седна с тях извън шатрата. Запитах моряците какви са — оказаха се братя на хашемита. Те неколкократно настояваха неволницата да пее, докато накрая тя поиска уд, настрои го и запя:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ОСЕМДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на момъка:
После тя захвърли уда и прекъсна песента. Хората останаха огорчени, а аз изгубих съзнание. Помислиха, че съм епилептик. Започнаха да шепнат нещо в ушите ми, а нея я молеха да запее отново. Тя настрои уда и запя:
И падна в несвяст. Вдигна се глъч. Викнаха и аз също загубих съзнание. Моряците ми креснаха, а един страж извика:
— Как се е качил на кораба този луд! Спрем ли при някое село, ще го сваля на брега и ще се отървем от него!
Заболя ме. Търпеливо зачаках, като си казах: „Няма как да се отърва от тях, освен да й съобщя някак си, че съм на кораба, та тя да попречи да ме изхвърлят“. Пътувахме, що пътувахме, стигнахме някакви колиби. Там собственикът на кораба нареди да слезем на брега.
Бе привечер. Хората се изправиха, а аз се скрих зад едно платнище, взех уда и задрънках мелодия след мелодия все от онези, на които я бях учил. Исках да ме чуе. После оставих уда и се върнах на мястото си. Скоро и слезлите на брега се върнаха. Луната се извиси над суша и вода и хашемитът рече на неволницата:
— За бога, попей ни нещо!
Тя взе уда, помилва го, зарида, а после каза:
— За бога! Та моят учител е при нас на кораба!
— Как така! — възкликна хашемитът. — Та ако е той на кораба, за нищо на света не бих пропуснал да се запозная с него, защото той сигурно ще може да успокои душата ти и ти да запееш!
— Мога да редя песни и да свиря на уда само ако моят учител ми помага! — настоя тя.
Изплаших се да не би разговорът да спре дотук, и казах:
— Аз съм й учителят — научих я, когато й бях господар!
— За бога! Това е гласът на моя господар! — възкликна тя.
Дойдоха при мене стражите, отведоха ме при хашемита. Той ме позна и каза:
— Я ми разкажи какво си направил, за да стигнеш дотук? — разказах му всичко, заплаках, чуха се и риданията на неволницата зад завесата, заплака и хашемитът с братята си от жалост към мене, а после той рече: — За бога, тази неволница стана близка на сърцето ми, но не съм преспивал с нея, а и днес я чух за пръв път как пее! Аз съм човек, комуто Аллах е дал всичко предостатъчно! Дойдох в Багдад да послушам песни и да взема платата си от емира на правоверните. Направих и едното, и другото! Когато реших да се върна по родните места, си казах: „За да слушаш песните на Багдад, трябва да си купиш някоя неволница!“ Не знаех, че толкова държите един на друг! Кълна се в Аллах, че щом пристигна в Басра, ще й върна свободата, ще ви оженя и ще ви давам толкова, колкото да живеете и да ви остане, но при едно условие: когато ми се прииска да чуя песен, ще я закривам зад завеса и тя ще пее там, а ти ще бъдеш между моите братя и сътрапезници! — той пъхна глава зад завесата и запита неволницата: — Доволна ли си? — тя започна да му благодари, а той се обърна към един от стражите си и му нареди: — Вземи този момък, облечи го в богати дрехи, облей го с благовония и ми го доведи!