Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Заспал съм, защото ми стана студено! А случило ли се е нещо, господарке?
И тя му разказал какво й се случило с роба.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТИ ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Мариам и Нур ад-Дин бързо тръгнали в незнайния си път и оставили делата си в ръцете на Аллах. Така яздили и си приказвали, докато стигнали до убития от Мариам роб — той лежал проснат на земята. Нур ад-Дин отново благодарил на Мариам, удивил се на юначеството й. Продължили пътя си и яздили дълго, докато утрото ги осветило с блясъка си, слънцето се показало, после се издигнало нагоре над хълмове и равнини. Двамата стигнали широка поляна, заобиколена със зелени дървета, птиците пеели усърдно, а потоците се леели във всички посоки. Всичко било, както го е описал поетът, и хората го повтарят след него:
Спрели двамата да си починат, хапнали плодовете, пийнали от водите, оставили конете да попасат по ливадата. Седнали да си поприказват и както си седели, ето че се вдигнал облак прах, който затулил небесата, чули се конско цвилене и звън на оръжия…
А причината била, че на сутринта кралят пожелал да навести дъщеря си и везира, да види как са пренощували, да ги поздрави, както обикновено правят царете с дъщерите си. Тръгнал и отишъл в новия дворец. Намерил везира в постелята — още не бил на себе си. Кралят не видял дъщеря си. Наредил да му донесат гореща вода, чист оцет и тамян, пъхнал ги в носа на везира. Изкашлял той омайното биле и се събудил. Кралят го запитал какво му се е случило и къде е дъщеря му, а везирът отговорил:
— Царю честити, помня само, че тя ми наля чаша с вино — от този миг душата ми не беше с мене! Не знам какво е станало с нея!
Светлината в очите на краля се сменила с мрак, той измъкнал меча си, ударил везира си по главата и я отсякъл. Изскочил навън ядосан, стиснал зъби. Изпратил да викнат стражи и свита, после наредил да му доведат двата коня. Затичали се стражите, бързо се върнали и викнали:
— Царю, конете са изчезнали през нощта, а конярят — с тях!
— Кълна се във вярата си! — възкликнал кралят. — Сигурен съм, че дъщеря ми и онзи пленник са отвели двата коня! От ръцете ми го отърва само този едноок везир, но и той вече си получи заслуженото!
Извикал той тримата си синове. Те били смели юнаци, на бойното поле всеки от тях струвал колкото хиляда рицари. Наредил им да яхнат конете си и заедно със свитата потеглили по следите на двамата. Настигнали ги в онази долина. Мариам скочила и яхнала жребеца си, измъкнала меча си, наместила лъка си и викнала на Нур ад-Дин:
— Как се чувстваш, как е сърцето ти в битка, война и бран?
— Твърдостта ми в битка е като твърдостта на сламка сред колове! — викнал той и заредил следните стихове:
Мариам се разсмяла и викнала:
— Стой си на мястото, господарю Нур ад-Дин! Аз ще те спася от тяхната злоба, пък дори да са повече от пясъка в пустинята!
Тя придърпала поводите на жребеца, после пуснала юздите от ръката си, развъртяла копието. Конят излетял напред като буен вятър или като поток в тясна долина. Навремето Мариам била най-юначната от своя род, защото баща й я бил научил от малка да язди най-буйни коне и да води смели битки дори нощем.
— Стой зад гърба ми! — викнала тя на Нур ад-Дин. — Загубя ли битката, бягай и пази живота си, че ще го загубиш, ако паднеш в плен. Никой не може да стигне твоя жребец.