Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Бе станала мюсюлманка и аз си рекох: „За бога, няма да я докосна, преди да я обявя за свободна и да я представя на кадията!“ Отидох при Бен Шадад, разказах му за станалото и той ме ожени за нея. После се прибрахме в Дамаск. Минаха няколко дни и ето че дойде пратеник от християнския цар да си иска пленените мъже и жени, както било по договора, подписан между царете. Всеки, който си бе взел пленени мъже и жени, ги върна, остана само жената, която бе с мене. Онези рекоха:
— Няма я жената на еди-кой си рицар!
Питаха, търсиха я. Научили, че била у мен, и ми я поискаха. Върнах се у дома бледен и уплашен.
— Какво ти е? — запита тя.
— Дойде пратеник от вашия цар да си прибере всички пленници! И тебе те искат от мене! — отговорих аз.
— Отведи ме при царя си, пък аз знам какво ще му кажа! — рече тя.
Заведох я при цар Насир. До него седеше пратеникът на чуждия цар.
— Ето я е жената, която остана при мене! — рекох аз.
Царят и пратеникът я запитаха:
— В страната си ли ще се върнеш, или ще останеш с този мъж?
— Аз вече приех исляма! — отговори тя. — Омъжих се и както виждате, нося дете!
— Какво ти е по-скъпо? — възкликна пратеникът. — Този черен мюсюлманин или твоят съпруг, рицарят?
Тя му отговори същото.
— Чухте ли я какво каза? — запита пратеникът останалите чужденци и се обърна към мене: — Вземи си жената и я отведи!
Тръгнах, а той изпрати след мене бързоходец, който ми каза:
— Майка й изпрати по мене дар! Тя каза: „Дъщеря ми е пленница, няма какво да облече, моля те, отнеси й този сандък!“
Взех сандъка, отнесох го у дома и й го предадох. Отвори го тя — бе пълен с платове и още две кесии със злато и сто и петдесет динара. Аз ги завързах за колана си и всичко си остана, както си беше! Хвала на Всевишния, тези деца са от нея! Тя е жива и здрава и до ден-днешен, тя ви наготви и това ядене!…
Учудихме се на разказа му и на късмета му, пък Аллах знае повече!…
Приказка за момъка от Багдад и за неволницата, която си бил купил
Разправят също, царю честити, че в Багдад някога живял мъж. Бил доста заможен. Обичал една неволница, която си бил купил, а тя също го обичала. Много харчел по нея, докато накрая изхарчил всичките си пари и нищичко не му останало. Търсил нещо да работи, за да живее, но не намерил. Докато бил богат, този човек посещавал често сборищата, където се събирали познавачите на песни. Сам той обичал да пее и достигнал съвършенство. Помолил един от приятелите си да го посъветва какво да прави, а оня му рекъл:
— Не виждам за тебе по-добър занаят от пеенето! Ще пеете с неволницата си! Ще печелите, ще има какво да ядете и да пиете!
Споделил човекът този съвет с неволницата си, а тя му рекла:
— Аз намерих друг изход! Продай ме — това ще е край на мъката и за двама ни! Ще живея в разкош — такава като мене ще бъде купена само от заможен човек! Така ще мога да се откупя и един ден да се върна при тебе!
Изложил я момъкът за продан. Видял я мъж хашемит от Басра. Бил възпитан, с благородна душа. Купил я за хиляда и петстотин динара…
Момъкът, стопанинът на девойката, после разказвал:
Когато взех парите, съжалих за стореното и се разплаках. Разплака се и тя. Помолих купувача да развалим пазарлъка, но той не се съгласи. Не ми се връщаше у дома, защото след нея къщата ми се струваше пуста и подивяла. Влязох в една джамия, седнах там, докато не се унесох и заспах. Сложих кесията под главата си като възглавничка. По едно време усетих, че някой я изтегли изпод мене. Стреснах се ужасен. Спуснах се след крадеца, но кракът ми се заплете в някакво въже, паднах по лице и си рекох: „Душата ти не е вече с тебе, парите си изгуби — от час на час халът ти става по-зле“…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на момъка:
Отидох при Тигър, закрих лицето си с дрехата си и се хвърлих в реката. Видели ме случайни минувачи, хвърлили се подир мене и ме измъкнаха. Разказах им за станалото. Те изразиха съжалението си, дойде при мене един шейх и рече:
— Парите ти са си отишли, но защо искаш да загубиш и душата си? Така ще отидеш в ада! Я ме заведи в къщата си!
Отведох го. Той поседя с мене и ме поуспокои. Благодарих му, той си отиде, но щом излезе, отново ме обхвана мисълта да погубя себе си — нито адът ме плашеше, нито отвъдният живот! Изскочих и се затичах при един приятел. Разказах му какво ми се случи, той ми даде от съжаление петстотин динара и каза: