Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Отнесох го в този град.
Докато продавах малко по малко, мина край мене жена чуждоземка — чуждоземките ходят обикновено по пазарите без покривало на лицето си. Спря при мен да си купи коноп. Видях лицето й и от хубостта й загубих ума и дума. Продадох й нещо, но тя доста се пазари за цената. Върна се след няколко дни, пак й продадох нещо, но тя се пазари даже още по-дълго от предния път. Така тя продължи да купува от мен и аз усетих, че съм я обикнал. Тя винаги вървеше с някаква старица и аз помолих старицата:
— Можеш ли да измислиш някаква хитрост, та да мога да преспя с тая хубавица!
— Ще измисля! — рече старицата. — Ала нека това е тайна, която никога не излезе от трима ни! Но ще трябва да похарчиш доста пари!
— Абе щом душата ми иска да изскочи от мене, за да се събера с нея, нищо не ми е скъпо! — отвърнах.
Договорихме се да й платя петдесет динара, а вечерта тя да дойде при мен! Взе ги тя и рече:
— Приготви място — тази нощ тя ще дойде!
Отидох аз и приготвих, колкото можах, неща за ядене, пиене, разните му свещи и благовония. Къщата ми гледаше към морето. Бе лято и приготвих постеля върху покрива й. Чуждоземката наистина дойде, ние ядохме и пихме, после си легнахме под звездите, луната светеше, наблюдавахме отраженията на небесните тела в морето. Помислих си: „Как не те е срам пред Аллаха! Ти си чужденец, самичък пред небето и се опорочаваш с някаква християнка! Ти заслужаваш мъките на ада! Боже мой, кълна се пред тебе, че през тази нощ не ще докосна тази християнка от срам пред тебе и от страх пред твоето наказание!“
Спах до сутринта. Призори тя ядосана си отиде. Аз се върнах при сергията си и седнах там. Тя се появи разгневена и хубава като луна! Примрях от желание и си рекох: „Кой си ти, че изоставяш такава неволница! Да не си скопен? Да не си неспособен? Да не си багдадски евнух? Или си от онези, които заместват жените?“ Повиках старицата и й казах:
— Върни мия!
— Тя ще се върне само за сто динара! — рече намръщено тя.
Дадох сто динара и неволницата дойде втори път. Когато се появи при мене, старата мисъл ме загложди отново. Въздържах се да я докосна и се оставих в ръцете на Всевишния! На сутринта нея я нямаше, аз се върнах пак на сергията си. Двете минаха пак край мене и аз викнах на разгневената старица:
— Доведи ми я пак!
— За бога! — отговори тя. — Може да й се насладиш само ако платиш петстотин динара!
Съгласих се. Реших да загубя печалбата от всичкия си коноп и после — ако ще да се погубя. Точно тогава чух глашатая да вика:
— Ей, мюсюлмански твари! Срокът на примирието изтече! На всички, които са тук, даваме една неделя време да си приключат работата и да се прибират по земите си!
Тя престана да се появява. Успях да събера парите от конопа, който някои бяха взели от мене в разсрочка, размених останалото за хубави стоки и напуснах Ака, макар че чуждоземката бе взела не само парите, но и сърцето ми. Стигнах до Дамаск. Продадох стоката, която бях взел от Ака на много висока цена, защото такава там вече нямаше — нали примирието бе свършило! Там започнах да търгувам с пленени неволници — исках така да изчезне от душата ми споменът за чуждоземката. И така минаха три години.
По това време цар Насир направи, каквото направи с чужденците, Аллах му дари победа над тях, той плени всичките им царе и по волята на Всевишния отвори страната към морето. Случи се веднъж да дойде човек при мене и да поиска неволница за цар Насир. Имах една, спазарихме я за сто динара, той ми даде деветдесет и остана да ми дава десет — нямаше ги този ден в хазната му. Съобщили на царя, че ми дължи още десет динара, и той казал:
— Заведете търговеца в стаята с пленничките! Нека между чуждоземните девойки си избере някоя за десет динара!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на саидеца:
Взеха ме и ме отведоха в стаята на пленничките. Огледах ги и изведнъж видях чуждестранната неволница, към която се бях привързал — била съпруга на някакъв техен рицар.
— Дайте ми тази! — казах аз, взех я, отведох я в шатрата си и я попитах: — Позна ли ме? Аз съм търговецът, който продаваше коноп! Ти ми взе доста злато! Каза, че ще ми се отдадеш срещу петстотин динара, а сега стана моя собственост само за десет динара!
— Това ти бе подсказано от твоята вяра! — рече тя. — А аз свидетелствам, че няма бог освен Аллах и Мохамед е неговият пратеник!