Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
А кралят зърнал дъщеря си Мариам и се обърнал към най-големия си син:
— Ей, Бартук, ти си отхранен с най-добър боклук! Сигурен съм, че това е сестра ти Мариам! Тя иска да ни пребори! Излез насреща й, бий се в името на Иса и на правата ни вяра! Когато я победиш, не я убивай, а й предложи да се върне в християнската вяра! Върне ли се — доведи ми я като пленница! Не се ли върне — убий я за пример на другите! Същото направи с оня проклетник зад нея, но още по-жестоко!
Бартук изскочил срещу Мариам, тя се нахвърлила върху него, закръжила наоколо му и той й викнал:
— Сестро! Не ти ли стига, че изостави вярата на деди и прадеди и прие вярата на номади без родина! Върни се към праведните ни нрави, инак ще те погубя, за да бъдеш отвратителен пример за останалите!
Засмяла се Мариам и му отговорила:
— Не може да се съживи онова, което е умряло! За бога, няма да се отметна от вярата на Мохамед, сина на Абдуллах, който посочи на всички правия път!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато Бартук чул тези думи, лицето му потъмняло, той се ядосал. Двамата се заплели меч в меч, започнала жестока сеч, рани си посичали, погледи се засичали, били като ослепели, един около друг обикаляли, дълго се били, но не се надвили. Щом Бартук вдигнел меч да го стовари върху нея, тя се отвръщала, удара му връщала с огромно умение, юначество и търпение. Над главите им се вдигнал облак прах, двамата конници се скрили от погледите. Накрая той се уморил, вниманието му се охлабило, мощта му отпаднала. Тя замахнала с меча си и главата му отлитнала от плещите му. Тогава Мариам излязла насред кървавото бойно поле и призовала някого на двубой, търсейки победа в бой:
— Има ли воин срещу мен да излезе, в бой с мене да влезе, но да е юнак, а не мързелив глупак! Нека се покажат християнски синове, на правата ми вяра врагове, искам всичките да ги избия, унизителната чаша да изпият! Роби на неверници и тирани! Днес ще понесете жестоки рани, хората на истинската вяра ще надделеят, душите на невярващите в Милосърдния ще почернеят!
Кралят видял, че големият му син е мъртъв, и викнал на средния си син:
— Бартус, ти си кавалер на ордена на глистата! Побързай, синко, да се сбиеш със сестра си Мариам, отмъсти за брат си Бартук и ми я доведи като гадна жалка пленница!
Застанал той пред сестра си, тя застанала смело на пътя му, спуснала се срещу него. Пламнала страшна битка, по-гореща от предишната. Тя забелязала, че този й брат не смее да се бие с нея, че иска да избяга. Колкото пъти се опитвал да се изплъзне, тя заставала на пътя му и го отблъсквала. Накрая стоварила меча си на шията му и душата му излетяла от тялото.
Развъртяла се Мариам по полето бойно и викнала:
— Къде са юнаците? Къде е едноокият везир?
С ранено сърце и река от горчиви сълзи баща й викнал:
— Ти уби и средния ми син! — и се обърнал към малкия си син: — Фасиан, аз те наградих с кожа, одрана от гърба на дете! Излез да се биеш със сестра си, отмъсти за двамата си братя! Убий я най-жестоко!
Излязъл насреща й малкият й брат, спуснал се към нея, но тя се възправила насреща му и викнала:
— Ти, враг на Аллаха! И тебе ще изпратя при двамата ти братя, защото такава е присъдата на Аллах към неверниците!
Измъкнала меча си от канията, замахнала и отсякла главата му. Когато монасите и рицарите видели, че и тримата кралски синове са убити, ужас се вселил в сърцата им, решили да отстъпят и да избягат. Кралят видял, че синовете му са избити, а воините му бягат, задишал тежко, пламнал в сърцето му огън от страх и си помислил: „Мариам се справи сама с нас! Ако се реша сам да изляза срещу нея, тя ще надвие и мене, ще ме погуби, както изби братята си! Нито у нея остана някакво чувство към нас, нито пък ние имаме желание тя да се върне! Я по-добре да си вървя, че поне да опазя кралството си!“ И той се върнал в града. Стигнал в двореца си, поел си дъх, извикал своите сановници и държавници и поискал съвет, какво да прави. Изправил се един от везирите му и рекъл:
— Кралю, няма начин да ги заловиш, освен да пратиш писмо до халифа Харун ар-Рашид, владетеля на страната на мюсюлманите, и да му съобщиш, че един мюсюлманин се е промъкнал в страната ти и е отвлякъл насила дъщеря ти. Чувал съм, че бил справедлив мъж! Той ще залови бегълците и ще ти ги изпрати, а после ще правиш с тях каквото поискаш!