Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че по същото време Мариам се прибрала в стаята си. Там тя заварила едноокия везир, който седял облегнат на възглавница, пълна с паунови пера, готов да протегне ръка и да я притегли към себе си. Тя в ума си призовала на помощ бога: „Велики Аллах, не го доближавай телом до мене, защото съм чиста! Помогни ми в делото, което съм намислила!“ После се престорила на любезна, седнала до него и мило го заговорила:
— Господарю, ти надменност ли ми показваш, или се преструваш? Един умен човек е измислил пословица: „Няма ли мир, грабвай камилата и бягай!“ Щом не идваш при мене, аз ще дойда при тебе и ще ти бъбря!
— Бъди благословена, хубава принцесо! — рекъл везирът. — Аз съм само твой слуга! Въздържах се да идвам, защото си бисер невиждан и пред тебе аз свеждам очи към земята!
— Я остави тези приказки, ами дай нещо за хапване и пийване! — рекла тя.
Викнал везирът слуги и неволници и им наредил да донесат трапеза, а на нея — всичко, каквото може да ходи по земята, да лети в небесата и да плува по водата — птици, яребици, пилета, гълъби, агнета сукалчета, тлъсти гъски, риби и варени кокошки, всичко от всякакви видове и всякакви начини на готвене. Мариам започнала да му подава парченца в устата и да го целува. Яли, що яли, наситили се и си измили ръцете. Слугите донесли софрата с виното. Мариам започнала да пълни чашите, да пийва и да му налива. Полека-лека везирът започнал да губи ум и разум, виното взело да го надвива. Тогава тя измъкнала скришом магрибско биле омайно — слон да го помирише, и той ще заспи от тази, та чак до другата година. Когато везирът съвсем се развеселил, тя пуснала билето в чашата му, напълнила я и му я подала. Той я взел, отпил от нея и рухнал на земята. Мариам взела дисаги, напълнила ги с неща, които са хем скъпи, хем леки за носене, сложила нещо за ядене и пиене, облякла дрехи за бой и сеч, закачила си боен меч, взела други оръжия, приготвила един кат богати царски дрехи и за Нур ад-Дин, грабнала за него и бойно оръжие, вдигнала дисагите на гръб и напуснала двореца.
А ето какво станало с Нур ад-Дин през това време. Приседнал той недалече от царската порта да я почака, като държал двата коня в ръка, но неволно заспал. А ние разказахме, че царете по околните земи пръскали луди пари за награда на онзи, който открадне ако не двата, поне единия кон.
Точно него ден в града бил дошъл един мръсен черен роб. Някакъв чужд цар го подкупил с много пари, за да открадне някой от жребците. Обещал му, че ако открадне и двата, ще му даде цял остров и ще го дари с богати дарове. Дълго се въртял този роб из град Ифранджа да търси конете, но докато те били в царските конюшни, робът не могъл да се добере до тях. Но когато едноокият везир ги отвел в своя обор, робът се замислил как да ги грабне.
И така, същата вечер крадецът се промъкнал към обора на везира. Както си вървял, видял спящия Нур ад-Дин, който държал поводите и на двата коня. Снел той поводите от главите на животните, понечил да възседне единия ат и да подкара другия пред себе си, но точно тогава се появила Мариам с дисагите на рамо. Тя си помислила, че робът е Нур ад-Дин, подала му дисагите и той ги метнал на коня. Мълчешком се измъкнали двамата от градската порта, всеки качен на един от конете.
— Господарю Нур ад-Дин, защо мълчиш? — запитала тя по едно време.
Робът ядосано се обърнал към нея и викнал:
— Какво ми бърбориш, неволнице?
Усетила тя, че говорът му е чужд и че това не е Нур ад-Дин. Видяла, че ноздрите му са колкото ибрици. Лицето й потъмняло и тя креснала:
— Кой си ти, син на Хам, как те наричат между тварите?
— Дъще на негодници! — креснал й той. — Името ми е Масуд и крада коне от заспали пазачи!
Тя не казала нищо, измъкнала меча си, ударила го през шията и главата му се отделила от тялото.
Хванала Мариам двата коня, яхнала единия, повела втория, върнала се, откъдето била тръгнала, и там намерила Нур ад-Дин приседнал на мястото, където се били договорили да се срещнат. Поводите били в ръката му, той спял и дори си похърквал! Слязла тя от коня и го побутнала, стреснал се той изплашен и викнал:
— Хвала на Аллаха, господарке, че дойде тук жива и здрава!
— Ставай, мятай се на този кон и мълчи! — наредила тя ядосано.
Той възседнал коня, Мариам възседнала другия и двамата излезли от града. Вървели, що вървели и Мариам се обърнала към него:
— Не ти ли казах да не спиш! Който спи — нивата му остава неорана!