Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Биргит тръгна да се разпореди. Гвардейките на Елейн се размърдаха неспокойно, загледани към тролоците, като напираха срещу войските на Андор при реката. Бяха запълнили изцяло коридора между Височините и блатата и заплашваха да се изсипят на шиенарска земя. Част от армията на Егвийн беше ударила тролоците от другата страна на коридора, което бе облекчило за известно време натиска срещу собствените й бойци. Но отгоре щурмуваха още тролоци и положението на хората на Егвийн изглеждаше критично.
Елейн бе учила бойна тактика, макар и да нямаше голям полеви опит, и виждаше колко зле вървят нещата. Да, бяха я известили, че позицията на тролоците по-нагоре по реката е унищожена след идването на Лан и Пограничниците. Но това много малко облекчаваше положението тук при брода.
Слънцето вече се спускаше към хоризонта. Тролоците не показваха с нищо, че ще дадат отбой, и войниците й с неохота започнаха да палят огньове и факли. Строят на войниците й в карета щеше да осигури по-добра отбрана, но това означаваше да се откажат от всякаква надежда за натиск напред. Айилците също се сражаваха, както и кайриенците. Но каретата с пики бяха сърцевината на бойния план.
„Бавно ни обкръжават”, помисли тя. Ако тролоците успееха, можеха да притискат, докато строят на андорците се пропука. „Светлина, това е лошо.”
Слънцето блесна в огнено зарево зад облаците на хоризонта. С падането на нощта тролоците печелеха ново предимство. Въздухът изстиваше с настъпването на мрака. Предишните й предположения, че тази битка ще продължи дни, вече изглеждаха глупави. Сянката натискаше с цялата си мощ. На човечеството му оставаха не дни, а часове.
- Ваше величество. - Капитан Гайбон спря до нея с командирите. Очуканата им броня и зацапаните с кръв табарди доказваха, че никой, дори тези старши офицери, не може да бъде пощаден от прекия бой.
- Съвет. - Елейн се обърна и ги изгледа поред: него, Теодор - командира на конницата - и Биргит, капитан-генерала.
- Отстъпление? - предложи Гайбон.
- Наистина ли смяташ, че можем да се оттеглим? - отвърна Биргит.
Гайбон замълча и поклати глава.
- Добре - каза Елейн. - Как печелим тогава?
- Държим на място - каза Теодор. - Надяваме се Бялата кула да спечели битката срещу преливащите шараи и да ни се притекат на помощ.
- Не ми харесва просто да седим тук - рече Биргит. - Това…
Лъч нажежен до бяло огън посече през охраната на Елейн и изпари десетки. Конят на Гайбон изчезна под него, но той самият се спаси на косъм. Конят на Елейн се вдигна на задните си крака.
Тя изруга и го овладя с усилие. Това беше белфир!
- Луз Терин! - прокънтя над полето подсилен от Извора глас. - Ще убия жена, която обичаш! Ела ми, страхливецо! _Бий се!_
Земята близо до Елейн се взриви, надигна знаменосеца й във въздуха и знамето лумна в пламъци. Този път Елейн бе изхвърлена от седлото, падна тежко на земята и изпъшка.
„Бебетата ми!” Тя проплака и се превъртя. Две ръце я сграбчиха. Биргит я издърпа на седлото зад себе си и попита:
- Можеш ли да прелееш? Не. Все едно. Те ще гледат за това. Селебрейн, вдигни друго знаме! Препуснете надолу по реката с ескадрон от гвардията. Аз ще откарам кралицата в обратната посока.
Жената до коня на Биргит отдаде чест. Това беше смъртна присъда!
- Биргит, не - каза Елейн.
- Демандред иска да му привлечеш Преродения Дракон - отвърна Биргит, докато обръщаше коня. - Няма да го позволя. Дий! - Подкара коня си в галоп и нова мълния порази охраната на Елейн и издуха във въздуха няколко тела.
Елейн стисна зъби. Войските й бяха застрашени да бъдат премазани, обкръжени… а Демандред хвърляше взрив след взрив от гибелния плам, мълнии и сплитове Земя. Този мъж беше опасен колкото цяла армия.
- Не мога да се махна - каза Елейн.
- Можеш, и ще се махнеш - отвърна Биргит грубо, докато препускаше в бесен галоп. - Ако Мат е паднал - Светлината да не дава, - ще трябва да устроим нов команден пост. Не случайно Демандред удари хълма Дашар и след това право по теб. Опитва се да унищожи командната ни структура. Длъжна си да поемеш командването от някое _безопасно и тайно_ място. Щом се отдалечим достатъчно, за да не могат съгледвачите на Демандред да засекат преливането ти, ще направим портал и ти _ще си върнеш_ командването. Но точно сега, Елейн, трябва да си затвориш устата и да ме оставиш да те опазя.
Беше права. Да я изгори дано. Елейн се вкопчи в гърба й, докато Биргит препускаше през бойното поле и конят й мяташе буци пръст зад тях в бесен галоп към спасението.
„Поне ме улеснява да го намеря”, помисли Галад, докато препускаше и гледаше ивиците огън, изригващи от вражеската позиция към войските на Елейн.