Гравитационна дъга [bg]

В ход е обособяване. Всяка следваща Зона се отдалечава бързо от другите и бяга от Центъра с предрешено ускорение и червено отместване1011. С всеки изминал ден мечтаното от Енциан митично завръщане става все по-малко вероятно. Преди човек трябваше да познава униформите, отличителните знаци, самолетните маркировки, да съблюдава границите. Но вече са били направени прекалено много избори. Единният корен е бил изгубен още в майското опустошение. Сега всяка птица има свой клон и всеки клон е Зоната.

Група разселници се върти край останките от декоративен фонтан, двайсетина, пепеляви на цвят очи, лепнати върху бели като сол лица. Хереросите ги обхождат, леко нагоре, по стълбище с ниски дълги стъпала, излизащо до наклона на улицата, зъбите почукват, горни и долни челюсти се блъскат, шаситата на мотоциклетите скърцат пронизително, нагоре и надолу по стъпалата покрай безмълвно изпуснат славянски дъх. Пепел и сол. На около стотина метра иззад една стена се появява камион с високоговорители: отдавна отегчен от текста глас с университетска школовка декламира: „Разчистете улиците. Върнете се по домовете.“ Какво да разчистят… къде да се върнат? Изглежда някаква грешка има, сигурно става дума за друг град…

Бр-р-р-ъ-ъ-м-м под издигнатия на подпори нефтопровод, който сега върви наляво към водата, над главите им огромни захванати с болтове фланци, омекотени от ръжда и промаслена мръсотия. Далеч в пристанището навлиза нефтен танкер, и се поклаща безметежно като съзвездие в небето… Ф-ю-ю-т нагоре по склона диагонално към грамада от разхвърляни, преплетени, обгорени и разплавени греди, комини, тръби, бобини, тръбопроводи, обтекатели, изолатори, преобразувани от всичките бомбардировки, а изпоцапаният с грес чакъл на земята лети край теб с километър в минута и, чакай, чакай, какво каза, „преобразувани“ ли каза?

Още не е напълно разсъмнало, не, обаче зората пробива, подобно на онази светлина, за която се боиш, че може да пробие някоя нощ в твърде тъмен за обяснение час и на Енциан му струва, че е връхлетян, буквално залят от необикновено прозрение. Тази лъкатушна купчина сгурия, в която насмалко да връхлети, тази бивша рафинерия, Jamf Ölfabriken Werke AG1012, съвсем не е развалина. Тя е в идеално работно състояние. Само чака да бъдат съединени проводниците, свързващите линии и тръбопроводите, да бъдат включени… точно така, преднамерено леко изменени от бомбардировките, които изобщо не са били вражески, а част от план, договорен между двете страни, страни ли?, от самото начало… да, и какво, ако сега ние… добре де, да речем ние би следвало да бъдем кабалистите1013 тук, да кажем, че такава е нашата истинска Съдба, да бъдем вълшебните учени-книжовници на Зоната, някъде вътре, в която съществува Текст и той трябва да бъде разнищен на части, снабден с обяснителни бележки, разтълкуван и измастурбиран, докато от него бъде изстискано всичко до последната капка… е, ние допускахме — естествено! — че този свещен Текст трябва да е Ракетата, orururumo orunene1014 върховната, възходящата, мъртвата, пламтящата, великата („orunene“ вече бива заменяно от херероските деца в Зоната, с „omunene“, тоест най-големият брат1015)… нашата Тора1016. Какво още? Нейните симетрии, нейните летаргии, нейното очарование ни запленяваше и увличаше, а междувременно истинският Текст се запазваше някъде другаде, в своята тъмнина, в нашата тъмнина… макар и толкова далеч от Германска Югозападна Африка, не трябва да ни бъде спестявана древната трагедия на загубените послания, проклятие, което вечно ще тегне върху нас…