Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Мат я изгледа накриво. Беше сериозна, в това нямаше съмнение.
— Много мило от ваша страна, че благоволявате да си задържа това, което си е мое. Само че какво ви кара да мислите, че имам един от онези… как го нарекохте? Тер и какво още?
О, тук тя наистина се вдърви и го погледна при това. Той направо се изненада, че не видя от очите й да изригнат пламъци. Гласът й, от друга страна, беше като най-чистия леден кристал.
— Знаете много добре какво представлява един тер-ангреал, господин Каутон. Чух Моарейн да ви говори за тях в Тийрския камък.
— В Тийрския камък ли? — отвърна той тъпо. — Ах, да, Камъка си го спомням. Много добре си прекарахме там всички. А вие спомняте ли си нещо в Камъка, което да ви дава правото ла изисквате това от мен? Аз не. Аз съм тук само да ви пазя двете с Нинив да не ви нашарят кожите в Ебу Дар. Можете да питате Ранд за тер-ангреалите, когато ви откарам при него.
Тя го изгледа така, сякаш се канеше да го събори само със силата на волята си, а после се обърна, без дума да каже. Той я последва обратно до лагера и се изненада като я видя да минава покрай редицата вързани коне. Огледа огньовете и как бяха застлани одеялата, поклати глава над остатъците от войнишката вечеря. Представа си нямаше какво е намислила, докато тя не се обърна към него с вдигната брадичка.
— Вашите хора се справиха много добре, господин Каутон — каза тя толкова високо, че да я чуят всички. — Като цяло съм повече от доволна. Но ако бяхте планирали експедицията по-добре, нямаше да се налага да се тъпчат с храна, която в най-добрия случай ще ги кара да се будят през нощта. Въпреки това, като цяло сте се справили добре. Уверена съм, че в бъдеще ще се стараете да обмисляте нещата, които ви предстоят. — Хладна колкото си иска, тя закрачи обратно към своя огън, преди да е успял да й отвърне и една дума.
Но ако с това се беше свършило, проклетата му щерка-наследница да си въобразява, че е един от поданиците й — с това ако се беше свършило, щеше джига да затанцува. Веднага след „инспекцията“ на Елейн, още преди да е успял да се добере до постелката си, лисичата глава замръзна.
Толкова беше сащисан, че се закова на място, свел поглед към гърдите си, преди да се сети да погледне към огъня на Айез Седай. Жените бяха застанали в редица на невидимата разделяща ги черта, Авиенда и тя с тях. Елейн мърмореше нещо, което той не можа да чуе, и двете белокоси Айез Седай кимаха, като Аделиз през цялото време припряно топеше перо в мастилницата, пъхната в нещо като кания на колана й, и драскаше бележки в малко тефтерче. Нинив си подръпваше плитката и сумтеше.
Всичко това продължи само няколко мига. После мразът се стопи и те се върнаха при огъня си. От време на време по някоя от тях мяташе поглед към него.
На втория ден поеха по някакъв път и Джаем прибра менящия цветовете си плащ. Пътят бе широк и добре отъпкан, тук-там се виждаше и стара каменна настилка, но това съвсем не улесни пътуването им. Първо, криволичеше през все по-хълмисти лесове. Някои от хълмовете заслужаваха да се нарекат почти планини с техните зъбери и стръмни канари. Второ, тънък, но непрекъснат поток хора течеше в двете посоки, предимно групички селяни, на които едва им стигаше ум да се дръпнат от пътя на някоя волска кола с високи колелета, камо ли от търговски керван с покритите му с платнища фургони, тътрещи след впрягове от по шест или осем коня. Фермерски къщи и обори от бял камък започнаха да се появяват по склоновете на околните хълмове, но едва по пладне на третия ден видяха първото село, с варосани бели сгради с плоски покриви, покрити с розови керемиди.
Боцканията обаче продължиха. Елейн продължаваше да инспектира всичко всяка вечер. Когато й каза саркастично, че много се радва, че е доволна, при второто нощно лагеруване край пътя, тя се усмихна с една от онези свои подчертано царствени усмивки и му отвърна:
— И би трябвало да се радвате, господин Каутон. — Каза го, все едно че го мислеше дума по дума!
След като започнаха да отсядат по ханове, тя започна да проверява конете в конюшните и дори как са настанени войниците по плевниците. Помолеше ли я да престане, си спечелваше само хладно вдигната вежда и никакъв отговор. Казваше му да върши неща, които вече сам бе решил да свърши — като например да провери подковите на конете при първия хан, в който имаше налбантин — и това, което го дразнеше още повече, неща, за които щеше да се погрижи, ако бе разбрал за тях преди нея. Как например бе открила, че Тад Кандъл се опитва да скрие, че има цирей на задника си, Мат така и не разбра, или че Лавдрин Мендаир бе скътал цели пет шишета ракия в дисагите си. Думата „раздразнение“ не можеше дори да опише състоянието му, когато се налагаше да се направи това, което му казваше, но циреят на Кандъл все едно трябваше да се изстиска — доста хора от Бандата бяха възприели възгледа на Мат по отношение на Церителството, — а ракията на Мендаир да се излее.