Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Когато служителите от „Сикорски“ пристигнаха в Кънектикът, завариха трите летателни апарата в открит хангар. Бордовите системи функционираха без грешка. С тях бяха летели пилотите изпитатели на компанията само колкото е необходимо, за да бъдат сигурни, че това чудо може да лети. Всички системи бяха проверени както трябва от бордовия тестващ компютър, който естествено тества и себе си. След зареждането им трите самолета бяха изтикани навън на рампата, откъдето веднага след мръкване отлетяха на север за военновъздушната база „Уестовър“, намираща се в Западен Масачузетс. Там щяха да ги натоварят на огромен транспортен „Галъкси“ от 327-а военна ескадрила, занимаваща се с пренасяне на припаси по въздуха, за да стигнат до едно място източно от Лас Вегас, което го нямаше на нито една карта, въпреки че съществуването му не беше кой знае каква тайна. В хангара в Кънектикът бяха вкарани три дървени макета в естествена големина, а откритата му страна се виждаше от жилищния район и от магистралата триста метра по-нагоре. Дори цяла седмица всички щяха да виждат хора, които работят по тях.
Даже човек да не знаеше още каква е мисията, изискванията си оставаха същите. „Тенеси“ намали скоростта до двадесет възла на осемстотин километра от сушата.
— Машинното отделение докладва, че се движим с две трети от мощността, сър.
— Много добре — рече капитан Клагет. — Руля двадесет градуса наляво, нов курс нула-три-нула. — Щурманът повтори заповедта, след което Клагет даде следващата си команда: — Подгответе подводницата за свръхтихо плаване.
Той вече познаваше физичните аспекти на това, което правеше, ала все пак се придвижи назад до масата с чертежите, за да провери отново цикъла на завъртане на подводницата. Командирът също трябваше да контролира всяко свое действие. Рязкото обръщане на курса имаше за цел проверка на шума, който сами издаваха. Ненужната апаратура в цялата подводница бе изключена и моряците, които не бяха на вахта, налягаха по койките в каютите си, когато тя започна да се завърта. Клагет усети, че екипажът вече влизаше в крачка.
На хиляда метра зад „Тенеси“, на края на свързания с нея кабел, се носеше кърмовата й сонарна група, самата тя дълга триста метра. След още минута подводницата приличаше на куче, гонещо огромната си опашка, която бе само на хиляда метра встрани от него. Все още се движеше е двадесет възла, докато операторите на сонари се ослушваха чрез системите си за шум от собствения им кораб. Клагет се отби в сонарното отделение, за да може лично да наблюдава мониторите. Процедурата беше един вид електронно кръвосмешение: най-добрите хидролокаторни системи, правени някога, се опитваха да засекат най-тихата подводница, създавана някога.
— Ето ни, сър. — Главният сонарен оператор отбеляза мястото на екрана си с пастелен молив.
Капитанът се опита да не изглежда разочарован. Все пак „Тенеси“ плаваше е двадесет възла и сонарната група беше едва на хиляда метра през няколкото секунди, нужни за теста.
— Никой не е напълно невидим, сър — изтъкна лейтенант Шоу.
— Върнете ни на основния курс. Ще опитаме пак с петнадесет възла. — После се обърна към шефа на хидроакустиците: — Сложете опитен човек на записващата апаратура. Хайде, да открием какво дрънчи отзад. — Десет минути по-късно „Тенеси“ започна нова проверка на издавания от самата нея шум.
— Ще се съсредоточим само върху властта, Джак. Според мен времето работи за тях, не за нас. — Не че на адмирал Джексън това му харесваше. Изглежда, нямаше друг начин и тази война щеше да следва мотото: бъди какъвто си и наложи своите правила.
— Може и да си прав за политическата страна. Те искат да проведат изборите скоро и изглеждат ужасно самоуверени…
— Не си ли чул? Те прехвърлят цивилни на островите под пълна пара. Защо го правят ли? Смятам, че всички те моментално ще станат местни жители и до един ще гласуват с „ja“48 за този Anschluss49. Нашите приятели е телефона виждат летището: Полетите дотам пооредяха, обаче погледни цифрите. На острова вероятно има петнадесет хиляди войници. Всичките могат да гласуват. Прибави японските туристи, които вече са там, и тези, които долетяха сега, и това ти стига, момче.
48
Да (нем.). — Б.пр.
49
Анексиране (нем.). — Б.пр.