Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Дори в момента, докато двамата говорим, Сергей Николаич, ние им повтаряме, че тяхната окупация на островите е неприемлива. — Джак млъкна, за да си поеме въздух, и си напомни, че независимо дали му харесва или не, трябва да се довери на този човек. — И ако те не ги напуснат сами, ще намерим начин да ги принудим.
— Но как? — настояваше руснакът, като разглеждаше оценките, изготвени от военни експерти в близкото Министерство на отбраната.
— Преди десет-петнайсет години казвахте ли на политическите си шефове, че заслужаваме да се страхувате от нас?
— Точно както вие говорехте за нас — потвърди Головко.
— Сега имаме повече късмет. Те не се страхуват от нас. Мислят си, че вече са спечелили. В момента не мога да ви кажа повече. Може би утре — предположи Джак. — Засега ви изпращам инструкции, които да предадете на хората си.
— Ще бъде сторено — обеща Сергей.
— Правителството ми ще зачете желанието на хората от всичките острови — повтори посланикът, след което прибави нова клауза: — Може би сме склонни да обсъдим различен статут за Гуам спрямо остатъка от Марианския архипелаг. Американските интереси към този остров датират отпреди близо сто години — призна той за първи път.
Адлер прие думите му невъзмутимо, както го изискваше протоколът.
— Господин посланик, хората на всички тези острови са американски граждани. Такива са по свой избор.
— И отново ще имат възможността да покажат избора си. Нима позицията на вашето правителство е, че самоопределяне се позволява само веднъж? Това ми се струва доста странно за страна с традиции, позволявали лесна имиграция и също така емиграция. Както отбелязах вече, с готовност ще разрешим двойно поданство на онези местни жители, които предпочитат да запазят американските си паспорти. Ще компенсираме стойността на собствеността им, в случай че решат да заминат и… — Останалата част от изказването му бе същата.
Адлер си помисли, че многото пъти, в които беше наблюдавал или участвал в дипломатически разговори, те винаги съчетаваха най-лошите страни на това да обясняваш нещо на невръстно дете и да говориш със свекърва си. Бяха глупави. Отегчителни. Вбесяващи. Но бяха и необходими. Преди миг Япония им отстъпи нещо. Не го очакваха. Кук измъкна тази информация преди седмица от Нагумо, ала сега въпросът се постави открито. Това беше хубавата новина. Лошото бе, че от него сега се очакваше да предложи нещо в замяна. Правилата на дипломатическите преговори се основаваха на компромиса. Никога не получаваш всичко, което ти се иска, както и никога не даваш на другия всичко, което той иска. Проблемът беше, че в дипломацията се приемаше за дадено, че никоя от двете страни няма да бъде принудена да се откаже от нещо, имащо първостепенно значение, и че те разбират кои са нещата с такова значение. Много често обаче не бе така и тогава дипломацията беше обречена на провал за голямо разочарование на онези, които погрешно вярват, че войните винаги стават заради некадърни дипломати. Много по-често те ставаха в резултат на национални интереси, които са толкова несъвместими, че компромис е просто невъзможен. И ето че сега посланикът очакваше Адлер да отстъпи поне малко.
— От свое име трябва да кажа, че съм много доволен, че признавате безусловните права на хората на Гуам да останат американски граждани. Радва ме също фактът, че страната ви спази традицията жителите на северните Мариански острови сами да решат съдбата си. Можете ли да ме уверите, че ще се съобразите с резултатите от изборите?
— Струва ми се, че се изразихме ясно — отвърна посланикът, като се чудеше дали току-що спечели нещо или не.
— И в изборите без ограничения ще участват…
— Всички жители на островите, разбира се. Ние вярваме във всеобщото избирателно право не по-малко от вас. Всъщност ще направим още една отстъпка. В Япония правото на глас се придобива на двадесетгодишна възраст, но съобразно целта на тези избори ще свалим границата до осемнадесет години. Не желаем никой да протестира, че плебисцитът е бил нечестен в някакво отношение.
„Хитро копеле!“ — помисли си Адлер. Беше толкова логично. Сега всички войници там можеха да гласуват, а за международните наблюдатели ходът щеше да е направо великодушен. Заместник държавният секретар кимна с престорена изненада, сетне отбеляза нещо в бележника си. Посланикът пък мислено си отбеляза, че току-що е спечелил точка. Доста дълго чака този момент.
— Съвсем просто е — каза съветникът по националната сигурност. — Ще ни помогнете ли?
Правилата на съвещанието не биха могли да зарадват когото и да било. То започна с обяснението на една адвокатка от Министерството на правосъдието за това, че законът за шпионажа, намиращ се в глава осемнадесета на американския кодекс, параграф 793Е, касае всички американски граждани и че свободата на словото и печата не се простира дотам, че да се нарушава този закон.