Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Това ще подейства ли? — поинтересува се президентът.
— Няма гаранция, сър. Джак казва, че операцията има дипломатически и политически спънки. Не е като с Ирак. Международната подкрепа, на която се радваме, е само от европейците, а и тя рано или късно ще се изпари.
— Джак? — поиска мнението му Дърлинг.
— Ако ще правим нещо, вероятно това е правилният начин.
— Рискован е.
— Така е, сър, наистина е рискован — съгласи се Роби Джексън. — Ако смятате, че дипломацията ще свърши работа и ще си върнем Марианските острови, хубаво. Нямам особено желание да убивам когото и да е. Ако обаче бях на тяхно място, не бих върнал тези острови. Те са им нужни за втората фаза и ако се стигне до нея, даже руснаците да не използват ядрения си потенциал…
„Гигантска крачка назад“ — помисли си Райън. Нещо като нов съюз, който можеше да се разпростре от Северния полюс до Австралия. Три държави с ядрен капацитет, огромна база от ресурси, мощни икономики и политическа решимост да използват насилствени методи, за да постигнат целите си. Връщане към деветнадесети век, като действието се разиграваше на много по-голяма сцена. Икономическа надпревара, подплатена със сила: класическата формула за нескончаема война.
— Джак? — повтори президентът.
Райън бавно кимна.
— Мисля, че се налага. Можете да се спрете на която си искате причина. Всичките водят до същия резултат.
— Съгласен съм.
37.
ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ
„Нормално състояние“ беше фразата, която многобройните коментатори постоянно използваха, обикновено заедно с прилагателни като „загадъчно“ и „успокоително“, за да опишат рутинната седмица: Хората с леви убеждения бяха доволни, че правителството използва дипломатически средства за превъзмогване на кризата, докато тези с десни разбирания бяха вбесени, че Белият дом омаловажава всичко. Всъщност именно липсата на лидерски качества и отсъствието на ясно изразена политическа позиция показаха на всички, че Роджър Дърлинг е погълнат от вътрешните работи президент, който няма понятие как да подходи към международна криза. По-нататък критиката се ориентира към съветника по националната сигурност, Джон П. Райън, който, макар че имаше уж добри препоръки за разузнаването, на практика изобщо не се доказа като добър играч в полето на самата национална сигурност и сега определено не заемаше много стабилна позиция. Други намираха предпазливостта му за възхитителна. Спецовете твърдяха, че съкращаването на американската армия правело ефикасното противодействие в най-добрия случай изключително трудно и въпреки че нощем лампите в Пентагона не угасваха, очевидно нямало начин да се справят с положението на Марианските острови. Следователно, както заявяваха други наблюдатели пред всяка включена телевизионна камера, правителството щяло да се постарае да изглежда спокойно и сигурно, докато прави всичко, което е по силите му. Оттук и илюзията за нормално състояние, целяща да прикрие присъщата на американската позиция слабост.
— Молите ни да не правим нищо? — попита гневно Головко.
— Ние трябва да водим тази битка. Ако реагирате прекалено бързо, ще разтревожите Китай, както и Япония. — „Освен това — не можеше да добави Райън — какво можете да сторите?“ Руската армия бе в далеч по-лоша форма от американската. Те можеха само да изпратят още самолети в Източен Сибир. Придвижването на сухопътни войски за уплътняване на невзрачните редици на граничарите спокойно можеше да предизвика отговор от китайците. — Спътниците ви казват същото, което ние научаваме от нашите, Сергей. Китай не мобилизира войската си.
— Засега. — От тази единствена дума струеше жлъчност.
— Точно така. Засега. И ако изиграем картите си правилно, това няма да се случи. — Райън направи пауза. — Някаква нова информация за ракетите?
— Поставили сме няколко места под наблюдение — съобщи Головко. — Потвърди се, че ракетите в Йошинобу се използват за мирни цели. Вероятно служат като прикритие за военни опити, ала нищо повече. Специалистите ми са напълно сигурни.
— Не е ли страхотно, че могат да са толкова уверени?
— Какво смятате да правите, Джак? — попита направо председателят на руската Служба за външно разузнаване.