Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
„Равнопоставен двубой“ — помисли си пак Роби Джексън. Ако бе невъзможно да го постигнат в такъв, тогава какво?
— Ами ако не можем да го разиграем като професионален боксов мач, тогава ще поиграем на карти — каза си той, седнал сам в кабинета си. Изненадано вдигна глава, после осъзна, че е чул собствените си думи. Не беше много професионално да се ядосва, но за момента контраадмирал Джексън си позволи да се отдаде на гнева. Врагът (вече използваше това определение) приемаше за дадено, че той и колегите му от оперативния отдел не могат да измислят ефикасен отговор на неговите действия. За тях всичко бе въпрос на разстояние, време и сила. Разстоянието се измерваше в хиляди километри. Времето се измерваше в месеци и години. Силата — в дивизии и флотове.
„Ами ако грешат?“ — запита се Джексън.
От Шемия до Токио имаше три хиляди и двеста километра. От „Елмендорф“ до Токио пък бяха само хиляда и шестстотин. Разстоянието обаче беше и време. За тях времето се равняваше на броя на месеците или годините, необходими да се построи наново флот, способен да извърши онова, което бе направено през 1944, ала това нямаше връзка с играта на карти и следователно беше неуместно. Силата представляваше всичко, което успееш да превозиш до набелязаните за удар места. Всичко останало бе изгубена енергия, нали?
Още по-важен беше начинът на възприемане. Противниците му приемаха, че факторите, които ги ограничават, важат и за останалите. Те поставяха свои условия за борбата и ако Америка приемеше да играе според тях, то тя щеше да загуби. Значи най-важната задача бе да състави свой сборник от правила. Така и щеше да направи. Ето откъде започна Джексън: чист бял лист без полета и картата на света върху стената, към която често поглеждаше.
Райън си помисли, че който и да е стоял на смяна тази нощ в ЦРУ, той е бил много интелигентен. Достатъчно интелигентен, за да знае, че получената в три сутринта информация може да почака до шест, а това свидетелстваше за рядка сред разузнавателното съсловие способност за преценка, на която беше признателен. Руснаците изпратили съобщението до вашингтонската резидентура, откъдето то било донесено на крака в ЦРУ. Чудеше се какво ли са си помислили униформените пазачи там, когато са пускали руските шпиони да влязат. Оттам докладът пристигнал с кола в Белия дом и когато Джак дойде на работа, куриерът го чакаше в преддверието.
„Източниците докладват за общо девет (9) ракети H-11 при Йошинобу. Има още една в монтажния завод, която използват като основа за инженерни тестове с цел структурни подобрения. Така остават десет (10) или единадесет (11) неотчетени ракети, по-вероятно десет, с все още неизвестно местонахождение. Хубава новина, Иван Еметович. Предполагам, че спътниковите ви специалисти са доста заети. Нашите също. Головко.“
— Да, Сергей Николаич, така е — прошепна Райън и разлисти втората папка, донесена от куриера. — Наистина са заети.
„Нищо не става“ — каза си Санчес.
Командващият тихоокеанските военновъздушни сили беше вицеадмирал и настроението му бе скапано точно колкото на всеки друг офицер във военноморската база в Пърл Харбър. Отговорен за всеки флотски самолет и всяка излетателна палуба на запад от Невада, неговата въздушна армада би трябвало да е решаваща за войната, започнала едва преди няколко дни, но той не само не можеше да нареди на двата си самолетоносача в Индийския океан онова, което му се щеше, а и виждаше пред себе си другите два самолетоносача, бездействащи един до друг в сухите докове. Много вероятно бе да останат тук с месеци, което снимачен екип на Си Ен Ен в момента правеше достояние на зрителите по целия свят.
— Е, какво има? — попита той гостите си.
— Планираме ли посещение на Западния Тих океан? — попита Санчес.
— Не и в скоро време.
— Мога да съм готов за отплаване за по-малко от десет дни — заяви командирът на „Джони Реб“.
— Това сигурно ли е? — запита остро командващият ВВС.
— Първи двигател е добре. Ако поправим четвърти, мога да вдигна двадесет и девет, може и тридесет възла. Възможно е и повече. При изпитанията на два от двигателите бяха прикачени рулите. Отстраним ли съпротивлението при тях, може да стигнем до тридесет и два.