Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Продължавайте — рече адмиралът.
— Добре, първата мисия трябва да е елиминиране на самолетите им, нали? — поде Санчес. — За нея не са ми нужни изтребители „Хувър“ или „Интрудър“. „Джони Реб“ може да се справи с четири ескадрили „Томкет“ и още четири с „пластмасови птици“: авиокрилото на Робърт ще се заеме със заглушаването, плюс допълнителна група „Хъмър“. Досещате ли се накъде бия?
Командващият ВВС на флота кимна.
— Това се равнява на изтребителите им на островите. — Беше рисковано. Една излетателна палуба срещу две големи островни бази не бе съвсем… Островите обаче бяха доста раздалечени, нали? Онова, от което истински се страхуваше, бяха корабите и подводниците на Япония там. Може би става за начало.
— Трябват ни и няколко сухопътни подразделения — съгласи се Санчес. — Ще ни откаже ли някой, когато поискаме?
— Не и при нас — каза адмиралът, след като помисли малко.
Репортерката от Си Ен Ен направи първото си включване на живо от ръба на сухия док и показа двата задвижвани с ядрена енергия самолетоносача, които лежаха върху трупите и доста напомняха на бебета близнаци в долепени една до друга люлки. Райън реши, че някой от щаба на главнокомандващия войските в тихоокеанската зона сигурно си е платил скъпо, че я е пуснал, тъй като второто включване бе от много по-далеч. Самолетоносачите бяха от другата страна на пристанището, но все пак се виждаха ясно зад гърба й, докато тя разказваше почти същите неща плюс новината, която е научила от осведомени източници, че може да минат цели шест месеца, преди „Стенис“ и „Ентърпрайс“ да излязат отново в открито море.
„Направо страхотно!“ — промърмори Джак. Оценката й не беше по-лоша от тази на бюрото му, на чиято папка с червени букви пишеше „Строго секретно“. Дори вероятно бе по-добра, понеже източникът й сигурно беше корабостроител с истински опит в тази най-голяма работилница за корабни корпуси и двигателни установки. След нея се появи начетен коментатор (в случая пенсиониран адмирал, работещ в една вашингтонска организация за даване на съвети по важни проблеми), който заяви, че да си възвърнат Марианските острови в най-добрия случай ще е изключително трудно.
Проблемът при свободните медии беше, че те даваха информация на всички и през последните две десетилетия бяха станали толкова добър източник, че самите разузнавателни служби на страната му ги използваха за всякакъв вид справки. Обществеността от своя страна стана по-взискателна по отношение на новините и информационните мрежи откликнаха, като подобриха както ефикасността при събирането им, така и анализа им. Естествено, пресата имаше и своите слабости. При нещо наистина поверително те разчитаха твърде много на изтичания на информация и си спестяваха тичането, особено пък във Вашингтон, а за анализи често подбираха хора, чиито мотиви бяха не толкова фактите, колкото дневният им ред. Ала по отношение на неща, които могат да се видят, средствата за информация често вършеха по-добра работа от опитни разузнавачи на държавна издръжка.
Джак си помисли, че противникът също разчиташе на тях. Точно както той гледаше служебния си телевизор, така гледаха и хора по целия свят…
— Май си зает — обади се адмирал Джексън от вратата.
— Чакам така, че времето ми да минава възможно най-бързо. — Райън го покани да седне. — Си Ен Ен току-що съобщи за самолетоносачите.
— Чудесно.
— Чудесно ли?
— Можем да върнем „Стенис“ в океана след седем, най-много десет дни. Един стар приятел, Бъд Санчес, е командирът на авиогрупата им. Той подхвърли някои идеи, които ми харесват. На командващия тихоокеанските ВВС също.
— След седмица? Я чакай… — Поредният страничен ефект от телевизионните новини беше, че хората често вярват повече на тях, отколкото на официалната информация, макар че в случая секретният доклад съвпадаше с…
Три бяха все още в Кънектикът, а другите три бяха подложени на тестове в Невада. Всичко около тях бе нетрадиционно. Заводът например приличаше по-скоро на шивачница, отколкото на самолетно предприятие. Основният материал за корпусите пристигаше на топове, които се развиваха на една дълга, фина маса, където компютъризирани лазери изрязваха нужните форми. После те се обшиваха с пластове и се печаха в пещ, докато съставената от въглеводородни нишки материя не се превърнеше в сандвич, по-здрав от стомана, но далеч по-лек и за разлика от стоманата пропускащ електромагнитните вълни. Над този проект бяха работили близо двадесет години и първият прозаичен наръчник с изисквания прерасна в книга, дебела колкото многотомна енциклопедия. Като типична програма на Пентагона, тя продължи твърде дълго и им струва прекалено много, ала крайният продукт, дори да не си струваше съвсем да го чакаш, със сигурност си заслужаваше да го имаш, било то и за двадесет милиона долара бройката или както казваше екипажът, по десет милиона на седалка.