Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Ще се вслушам в съвета ви. Не ви обещавам, че ще се съглася, обаче ще стоя нащрек.
Кларк кимна.
— Не можем да искаме повече.
В останалото време се занимаваха с процедурни въпроси. Втора такава среща би била прекалено опасна. Оттук нататък със съобщенията се заемаше Кимура. Кларк и Чавес си тръгнаха първи, като се отправиха пеша към хотела си. Това бе съвсем различно от мисията с Мохамед Абдул Корп. Кога беше почтен, проницателен и искаше да постъпи по най-правилния начин даже ако той налагаше измяна. Джон обаче осъзна, че думите, с които се обърна към човека, не са били само част от тактиката за примамване. В даден момент държавната политика ставаше въпрос на съвест и той бе признателен, че този мъж, изглежда, имаше такава.
— Големият люк затворен — оповести командирът на торпедистите от поста си в предния ляв ъгъл на първи отсек. Съвсем нормално, най-старши от сержантския състав на подводницата беше морякът, отговарящ за потапянето. Всеки отвор в корпуса бе плътно затворен, като червените кръгчета на пулта за потапяне сега бяха заменени с червени хоризонтални тирета. — Пълна херметизация.
— Всички системи са проверени и са в изправност. Крен и диферент — нула. Готови сме за потапяне — съобщи вахтеният офицер.
— Добре, да я раздвижим. Потапяне! Дълбочина тридесет метра. — Клагет огледа сектора, като първо провери командните пултове, а сетне и хората си. „Тенеси“ не бе плавала под вода повече от година. Екипажът й също и той търсеше някакви признаци на нервност, докато вахтеният офицер даваше нужните заповеди за първото потапяне. Беше нормално, че някои от по-младите моряци клатеха глави, като си напомняха, че в крайна сметка са подводничари и би трябвало да са привикнали. Звучните въздишки бяха недвусмислени. „Тенеси“ плавно наклони носа си с пет градуса. През следващите минути щяха да проверят готовността и баланса на подводницата, както и дали всички бордови системи наистина работят, както ги уверяваха досегашните тестове и прегледи. Тази процедура изискваше половин час. Клагет спокойно можеше да я приключи по-бързо и следващия път определено щеше да го стори, ала сега бе моментът всички отново да се почувстват удобно.
— Господин Шоу, руля вляво, нов курс две-едно-нула.
— Тук рулевият, рул десет градуса наляво, нов курс две-едно-нула. — Той отговори, както подобаваше, и насочи подводницата по зададения курс.
— Пълен напред! — заповяда Клагет.
— Тъй вярно, пълен напред. — Сигналът за пълно ускорение щеше да качи скоростта на „Тенеси“ до двадесет и шест възла. Всъщност можеха да вдигнат още четири възла при допълнителен камбанен сигнал. Малцина знаеха факта, че някой е допуснал грешка с ракетоносните подводници клас „Охайо“. Конструирани за максимална скорост малко над двадесет и шест възла, началните изпитания при пълна мощност с първия плавателен съд от този клас постигнаха резултат от малко повече от двадесет и девет възла, а по-късните модели бяха още по-бързи, макар и незначително. „Е — помисли си с усмивка Клагет, — американските военноморски сили никога не са се интересували особено от бавни кораби. При тях има по-малка вероятност да се измъкват от опасностите.“
— Дотук добре — обърна се той към вахтения офицер.
Лейтенант Шоу кимна. Като поредния офицер, готвещ се да напусне флота, той беше определен за рулеви на подводницата и понеже бе служил при Дъч Клагет и преди, не възрази да се върне за още едно плаване.
— Скоростта нараства добре, капитане.
— Напоследък спестихме доста неутрони.
— Каква е задачата?
— Още не е сигурно, но проклет да съм, ако не сме на най-голямата ударна подводница, правена някога.
— Време е да спуснем сонара.
— Направете го тогава, господин Шоу.
След минута обемистият кърмови сонар на подводницата бе разгърнат отзад и следваше дирята на потапящата се подводница чрез връзката си с десния борд. Дори при тази висока скорост разположената в тънка линия сонарна група веднага затрупа с данни сонарните оператори пред първи отсек. Сега „Тенеси“ се движеше с максимална скорост към дълбочина от двеста и четиридесет метра. Увеличеното водно налягане изключваше възможността за образуване на частичен вакуум, произтичаща от сложния й пропулсивен комплекс. Ядреният й двигател с естествено циркулиране не издаваше никакъв шум при изпомпване. Елегантните й контури допринасяха за абсолютно безшумно плаване. Екипажът вътре носеше обувки с гумени подметки. Турбините бяха инсталирани върху платформи, свързани с корпуса чрез ресори, за да се изолират звуците от двигателите. Проектирани така, че да не издават съвсем никакъв шум, и наричани от всички, даже и от моряците на ударните подводници „черни дупки“, моделите от този клас наистина бяха най-тихото нещо, пускано от човека в морето. Прекалено големи, със скорост и маневреност, които изобщо не можеха да достигнат тези на по-малките ударни подводници, „Тенеси“ и нейните посестрими все още заемаха челно място в най-важната категория. Дори китовете мъчно можеха да ги чуят.