Дълг на честта

— В такъв случай, Кога-сан, ние сме в ръцете ви.

— Предполагам, че правителството ви вече е запознато със събитията. Напълно — добави Кога отвратено. Аз също говорих с контактите си.

— Сибир — рече простичко Кларк.

— Да. Това е едната страна. Омразата на Ямата-сан към Америка е още една причина, но в основата си това е чиста лудост.

— Реакцията на американците всъщност не е въпрос от първостепенно значение за мен, ала мога да ви уверя, че родината ми няма смирено да приеме завземане на наша територия — заяви Джон спокойно.

— Дори ако е замесен и Китай? — поинтересува се Кимура.

— Особено ако участва Китай — обади се Чавес, колкото да подсети всички, че е тук. — Предполагам, че учите история също като нас.

— Страхувам се за страната си. Времето за такива рисковани начинания отдавна отмина, но хората, които… Наясно ли сте как на практика се вземат политическите решения тук? Желанието на народа не е меродавно. Опитах се да променя нещата. Опитах се да сложа край на корупцията.

Кларк трескаво разсъждаваше и се мъчеше да разбере дали човекът е искрен или не.

— Както сигурно сте чули, и ние сме изправени пред подобни проблеми. Въпросът е какво да правим сега.

— Не зная. — Мъката му се изписа ясно на лицето му. — Поисках тази среща с надеждата, че правителството ви ще разбере, че тук не всички са луди.

— Не бива да се смятате за предател, Кога-сан — каза Кларк след моментен размисъл. — Наистина не сте такъв. Какво да прави човек, когато усеща, че правителството му предприема погрешни действия? А вие правилно сте преценили, че възможните последици от поетия сега курс може да се окажат много сериозни. Родината ми няма нито излишно време, нито излишна енергия за един конфликт, ала ако бъдем принудени, ще трябва да реагираме. А сега се налага да ви задам един въпрос.

— Да, зная. — Кога заби поглед в масата. Понечи да посегне към питието си, но прекалено се страхуваше, че ръката му може да трепери.

— Ще ни помогнете ли да попречим това да се случи? — „Тази работа е за някой много по-висшестоящ от мен“ — каза си Джон, обаче тук беше той, а не големите клечки.

— Как по-точно?

— Не заемам толкова висок пост, за да ви кажа с точност, но мога да ви предавам исканията на правителството ни. Най-малкото, ще ви помолим за информация и може би малко влияние. Все още ви уважават в правителствените среди. Още имате приятели и съмишленици в парламента. Няма да искаме от вас да рискувате тези неща. Те са прекалено ценни, за да бъдат пожертвани.

— Мога да говоря открито против това безумие. Мога…

— Можете да сторите много неща, Кога-сан, но, моля ви, в името на вашата и на моята страна не правете нищо, без първо да помислите за ефекта, който ще имат действията ви. — „Започвам поредната си кариера — помисли си Кларк. — Политически съветник.“ — Нали сме на едно мнение, че директивата е да се избегне голяма война?

— Хай.

— Всеки глупак може да започне война — обади се Чавес, като благодареше на провидението за курсовете, с които се подготвяше за магистърска степен. — За предотвратяването й са нужни по-способен човек и внимателно обмисляне.