Нож от блянове

— Милейди! — извика женски глас от другия край на улицата. — Милейди Биргит! — Рийни Харфор тичаше покрай колоната гвардейци, вдигнала високо червените си поли и оголила обутите си в чорапи крака чак до коленете. Биргит не я беше виждала досега дори да бърза. Госпожа Харфор беше от онези жени, които винаги правеха всичко съвършено. При всяка среща с нея на Биргит й ставаше съвестно за най-малката грешчица, която е допускала някога. След нея тичаха двама мъже в червено-бели ливреи и с носилка в ръце. Когато се приближиха, Биргит видя, че в носилката лежи мършав гвардеец без шлем; стрела бе пронизала дясната му ръка, друга стърчеше от дясното му бедро. И по двете стрели се стичаше кръв и оставяше тънка диря по каменните плочи.

— Настоя да го донесем веднага при капитан Гайбон, милейди — каза задъхано госпожа Харфор и помаха с ръка пред потното си лице.

Младият гвардеец понечи да се изправи в носилката, но Биргит го натисна да легне.

— Три или четири отряда наемници щурмуват портата Фармадинг, милейди — заговори той с разкривено от болка лице. — Вътре от града, искам да кажа. Поставиха стрелци да стрелят по всеки, който размаха сигналните флагове за помощ, но успях да се измъкна.

Биргит изруга. Готова беше да се обзаложи, че Кордуин, Гомайсен и Бакувун са сред нападателите. Трябваше да притисне Елейн да ги изхвърлят от града още щом поставиха исканията си. Не усети, че го е изрекла на глас, докато гвардеецът не заговори отново:

— Не, милейди. Всеки случай Бакувун не е там. Той с десетина от неговите се отбиха при нас да хвърлим… ъъъ, да мине времето… и според лейтенанта само заради тях успяхме да се задържим. Ако още се държат. Когато погледнах назад, удряха по портата с овен. Но има и още, милейди. Извън портата в Долен Кемлин се трупат мъже. Десет хиляди, ако не и двайсет. Трудно е да се каже при тези криви улици.

Биргит потръпна. Десет хиляди души щяха да са достатъчни, за да нанесат щурм отвън, все едно дали наемниците щяха да ги задържат, освен ако не изпратеше там всичко, а не можеше. Какво да направи, в името на Светлината? Огън да я изгори, можеше да планира набег, за да измъкне някого от крепост или да разузнае терен, държан от врага, с увереност, че знае какво прави, но това беше сражение и съдбата на Кемлин и може би на трона беше поставена на везните. Все пак трябваше да го направи.

— Госпожо Харфор, този човек го внесете в двореца и се погрижете за раните му. — Нямаше смисъл да моли Ветроловките за Цяра. Те вече бяха дали ясно да се разбере, че от тяхна гледна точка това би било намеса във войната. — Диелин, остави ми цялата конница и хиляда пехотинци с алебарди. Взимаш всичко останало и всички стрелци с арбалети и лъкове, които са подръка. И всеки мъж, който може да държи меч. Ако портата още се държи, когато Родственичките ви пренесат там, се погрижи да продължи да се държи. Ако е паднала, овладей я. И я дръжте тази проклета стена, докато не дойда.