Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ерик стана, но Оуен му даде знак да остане и след като другите офицери излязоха, го попита:
— Можеш ли да заведеш няколко души на брега под скалите?
— На брега мога да ги сваля, но не знам дали ще могат да се изкатерят по скалите — отвърна Ерик.
— Тогава слез и огледай, докато още е светло. Ако можеш да прехвърлиш едно отделение, без да ви видят, ще можете да отворите портата отвътре.
Ерик помисли и каза:
— Откъм скалите е по-близо със стотина разтега, отколкото откъм хълма, нали?
— Мислиш ли, че ще можеш?
— Нека да сляза и ще видя. Ще се върна бързо.
Надигна се тежко от стола, отиде при бивака на Пурпурните орли и каза:
— Джедоу! Доведи ми едно отделение!
Лейтенантът и сержант Хъдсън моментално дадоха заповеди и докато Ерик стигне до коневръза, след него вече бързаха десетина мъже. Конете бяха оседлани за минути и Ерик строи отряда си. Огледа се, изумен в какъв добър ред вдига лагера си армията. Придвижването от Сарт на север беше преминало в марш на скок и интендантите бяха притиснати до предела на възможностите им да осигурят провизиите час по-скоро. Тук, в авангарда, беше основното ядро на войските на Запада, близо осем хиляди души, а други десет хиляди се намираха на не повече от седмица назад и се придвижваха към предварително определените от щаба на Оуен места. За Ерик, логистиката все още бе по-скоро абстрактно понятие — досега той се беше придвижвал или в малките отряди на Калис в Новиндус, или по отбранителни позиции в Крондор и Даркмоор. Сега за пръв път носеше отговорност за огромен брой хора на поход.
Прахолякът, вдиган от хилядите мъже, фургони и коне, движещи се от двете страни на пътя, беше невъобразим. Ерик знаеше, че ще може спокойно да слезе под скалите на брега, без нито един вражески наблюдател да забележи, че е отишъл да проучи ивицата.
Намери една пътека, водеща до един малък залив на около миля зад фронтовата линия, и поведе патрула си. Пътят по пясъчната ивица се стесняваше, затова поеха в колона по един.
Спряха и Ерик огледа брега. После се обърна към събраните от Джедоу мъже и попита:
— Кой от вас е добър плувец?
Двама от мъжете вдигнаха ръце. Ерик се ухили на Джедоу.
— О, не — каза той. — Не и след онова плуване през реката до Махарта.
Ерик скочи от коня и започна да смъква бронята си.
— Този път няма да носим желязо.
Джедоу изруга под нос, слезе и също взе да смъква бронята си.
Двамата доброволци застанаха до тях — всички бяха само по долни ризи и гамаши.
— Ще плуваме по двойки — каза Ерик. — Течението тук е силно. И се пазете от скалите.
Отведе ги докъдето беше възможно и спряха пред една издадена навътре скала. Нагази в прибоя, обърна се и каза:
— Мисля, че ще е по-безопасно да плуваме, вместо да газим между тези скали.
Навлязоха до мястото, където се разбиваха вълните. Ерик се гмурна под поредната вълна и излезе зад нея. Отдалечи се от брега и пое успоредно на него. Водата беше студена. След няколко минути Ерик забеляза, че партньорът му изостава, изчака го да го настигне и заплува отново. Стигнаха първото от няколкото малки заливчета и спряха да изчакат другите.
— Трябва да преплуваме още около миля и излизаме. — Ерик им посочи: — Ей там.
— Не знам — рече Джедоу. — Виждам само прибой и скали.
— Е, скалите ги заобикаляме — каза Ерик и отново заплува с мощно гребане.
Заобиколиха втория малък нос и още скали и Ерик спря и посочи.
— Ето там!
Заплува право през разбиващите се вълни, после стъпи на дъното, до колене във водата. Огледа се и видя, че другите трима са зад него. Джедоу като че ли беше глътнал малко вода.
Ерик огледа стръмните скали над тясната ивица на плажа и каза:
— Мисля, че сме между техния фронт и нашия, но ми е трудно да преценя. — Пое си дъх и продължи: — Хайде. Чака ни тежка задача, а трябва да се върнем преди се е стъмнило.
Джедоу изстена.
— Какво има? — попита Ерик.
— Ох! Изобщо не помислих, че ще трябва да плуваме и обратно!
Ерик и другите двама се засмяха.
— Освен ако не искаш да останеш тук.
Ерик затича по брега. Джедоу изпръхтя зад него:
— Че какво му е лошото да си остане човек тук? Ще си ловя риба, ще си направя колибка…
Ерик се ухили.
— Ще ти омръзне.
Продължиха под стръмните канари. От време на време Ерик вдигаше очи нагоре. Подминаха една камениста плажна ивица и Ерик най-сетне се увери, че са на безопасно разстояние зад укрепленията и няма да ги видят.
Погледна нагоре и попита:
— Джедоу, какво мислиш за изкачването на тая канара?
Приятелят му я огледа скептично и не каза нищо.