Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Субаи, прашен и изтощен от няколкото дни непрекъсната езда, каза:
— Патрик беше прав. Оставиха ни да вземем Сарт и докато са завземали Ла Мут, са вдигнали това.
„Това“ беше впечатляваща система от насипи, започваща от стръмния склон, по който не можеше да се изкачи нищо освен дива коза, до отвесните скали над морето. Дърветата на близо хиляда разтега околовръст бяха изсечени, като пъновете бяха оставени, за да затруднят всеки опит да се организира конна атака. Единствената пролука през това съоръжение беше огромната дървена порта пряко на Кралския път, грамадна почти колкото северните градски порти в Крондор.
Първите стотина разтега се спускаха до един малък, пресичащ пътя поток, а оттам до барикадата теренът се издигаше стръмно. Щурмът на тази позиция щеше да доведе до сериозни щети, а стръмният наклон правеше всеки опит да се докара таран безполезен. Брустверите се издигаха на шест стъпки височина и по бляскащите зад тях на слънцето шлемове Ерик можеше да прецени, че отзад са направени стъпала, за да могат стрелците да спират всеки щурм.
— Виждам поне десетина катапулта — каза Ерик.
— Гадна работа — изсумтя Субаи.
Грейлок бе принуден да се съгласи, но все пак каза:
— Да го обсъдим.
Върнаха се зад построените в боен ред роти на кралските бойци, готови за атака, ако се подаде заповед, спряха на една поляна на сто разтега зад фронтовата линия и Оуен заговори:
— Не виждам никакъв начин за пробив през това.
— Съгласен съм — каза Ерик. — Но повече ме тревожи на колко още подобни позиции можем да се натъкнем по крайбрежния път към Квесторско око.
— Можем да питаме госта си. — Оуен посочи към тила, където държаха под стража генерал Нордан и още няколко висши офицери от армията на Фадавах. Повечето пленници от Сарт бяха останали в града, но тези офицери придружаваха командната група на Грейлок. Оуен махна на стража до Нордан да го доведе.
Нордан влезе в шатрата тъкмо когато разпъваха походната маса и столовете. Грейлок седна и покани Ерик и Субаи също да седнат, но остави Нордан да стои прав.
— Е — попита Грейлок. — Казвай сега колко такива отбранителни съоръжения можем да очакваме оттук до Квесторско око?
Нордан сви рамене.
— Не знам. Фадавах не ми е казвал какво се прави зад моите позиции. — Огледа се. — Ако го беше направил, сега нямаше да стоя тук и да си говоря с вас. Щях да съм ей там, зад брустверите.
— Предаде те, нали? — попита Ерик.
— Освен ако няма някой страхотен план да се метне на гърба на някой дракон и да ме върне в Илит — явно.
— Дуко ни каза, че Фадавах се боял от съперници командири в армията.
Нордан кимна.
— Мен ме изпратиха в Сарт по-скоро за да следя Дуко, отколкото за да вдигна някаква вторична отбрана на юг. Мога ли да седна?
Оуен махна да му донесат стол и след като седна, Нордан продължи:
— След като започнеше щурмът на Крондор, аз трябваше да сляза на юг с конницата, да видя как върви битката, да се върна на север и да взема решение да укрепя града или да отстъпя. Вие обаче се отказахте да щурмувате Крондор и аз, разбира се, така и не можах да взема решение.
— Лорд Дуко реши, че смяната на съюзника е благоприятна за него — рече Субаи. — Без неговото съдействие нямаше да можем да вземем Сарт толкова лесно.
— Лорд Дуко — повтори Нордан непривичната за него титла. — Сега той е кралски човек значи?
— Да. Получи командването на южната ни граница с Велики Кеш — отвърна Грейлок.
— А дали ще е възможно — попита Нордан — да се сключи още едно такова споразумение?
Оуен се засмя.
— Дуко ни предложи армия и град. Ти какво слагаш на масата?
— Опасявах се, че ще искате нещо такова — въздъхна Нордан.
— Ами — каза Ерик, — ако смятате, че ония зад барикадата ще се предадат по ваша заповед, бихме могли да положим усилия бъдещето ви да се окаже по-приятно.
— А вие сте фон Даркмоор, нали? — попита Нордан.
Ерик кимна.
— Познавате ли ме?
— Търсехме ви още откакто разбрахме, че вашият капитан Калис е ренегат. Знаехме за оня, дето приличал на дълголетните, чухме и за русокосия сержант, който се сражавал като демон. Изумрудената кралица може и да беше слугиня на мрака, но между офицерите й имаше умни мъже. — Нордан се замисли. — Кахил беше един от хората й, но успя с коварство да спечели доверието на Фадавах. Аз съм най-старият боен спътник на Фадавах. — Той погледна Ерик. — Вие служихте при нас достатъчно дълго и знаете колко различни от вашите са порядките при нас. Един принц за нас е само работодател и не заслужава повече вярност, отколкото някой търговец. За наемника той е само поредният търговец с повече злато…