Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Както се полага на ранга ви — отвърна Вазарий.
Ру се засмя.
— Виждам, че не сте си изгубили съвсем чувството за хумор.
— Не се шегувах — отговори мрачно Вазарий.
Усмивката на Ру се стопи.
— Е, изглежда, че вашата участ няма да е толкова злочеста, колкото щеше да е моята.
— Щях да заповядам да ви убият.
— Не се съмнявам. — Ру помълча малко, след което каза: — Моят принц почти сигурно ще ви върне в Квег с първия кораб на Свободните градове, който тръгне натам, тъй като не изпитва охота да настрои още повече императора ви срещу Кралството. Струва ми се, че за нас това е една добра възможност да стигнем до споразумение.
— Споразумение? За какво? Вие спечелихте. Аз съм почти пред фалит. Последният ми петак отиде за онези кораби и стоката, която продавахме на Фадавах. Сега всичко е на морското дъно и не виждам как изобщо бихте могли да ми помогнете, след като тъкмо вие потопихте съкровището ми!
Ру сви рамене.
— Ако трябва да сме точни, потопихте си го вие. Аз просто се опитвах да го измъкна. Все едно, това богатство беше смъкнато от кожите на гражданите на Кралството и може би на някои хора отвъд морето. Не изпитвам особено съчувствие, че сте загубили това състояние, ако ме разбирате добре.
— Едва-едва. Но е съвсем теоретично, нали?
— Не непременно.
— Ако имате нещо да предлагате, предлагайте.
— Нищо общо нямах с вашата алчност, Вазарий. Ако бяхте малко по-предпазлив, нямаше да изпратите цялата си флотилия към Тъмните проливи заради един слух.
Вазарий се засмя.
— Слух, който разпространихте вие!
— Разбира се — каза Ру, — но всяко прилично проучване щеше да ви накара да преосмислите намерението си.
— Вашият лорд Джеймс беше прекалено хитър. Сигурен съм, че и да бях проверил, щях да се натъкна на още слухове, които поддържат версията за голямата флота на кралската съкровищница, идваща от Безкрайното море.
— За това спор няма — каза Ру. — Джеймс беше най-големият хитрец, когото съм срещал. Но въпросът не е в това. Въпросът е, че вие можете да спечелите нещо, също като мен, и трябва да се споразумеем за това преди да сме стигнали Крондор.
— И какво е то?
— Цената на моя живот.
Вазарий изгледа Ру съсредоточено, после каза:
— Продължете.
— Онзи ваш кораб със съкровището го откарвах в Крондор. Самият кораб щях да ви го върна, тъй като не искам да ме смятат за пират, но златото беше отнето от Кралството и трябваше да се върне в Кралството. — Ру се усмихна. — Между другото, Короната е в дълг към мен и този дълг е значителен и подозирам, че голяма част от това съкровище щеше да ми се отстъпи и приспадне от дълга, така че в известен смисъл съкровището беше по-скоро мое, отколкото ваше.
— Логиката ви ме смайва — каза Вазарий.
— Благодаря.
— Не беше комплимент. Освен това в момента съкровището се намира дълбоко под водата.
— Да. Но аз знам как да го извадя — каза Ру.
Очите на Вазарий се присвиха.
— И аз ви трябвам, за да го извадите?
— Не, изобщо не сте ми нужен. Всъщност, освен ако нямате тесни контакти с определен вид магьосници, изобщо не ми трябвате. Мога да си намеря членове на Гилдията на коработрошачите на Крондор. В момента те много енергично прочистват залива, но принцът ще ми позволи да наема неколцина от тях срещу малка комисиона.
— В такъв случай защо ми казвате това?
— Защото предложението ми е следното. Ще взема това, което мога да вдигна от морското дъно. Ще се наложи да отстъпя една десета на Короната заради прекъсването на прочистването на залива. И съм сигурен, че ще бъда принуден да приспадна останалото от дълга на Короната. Ще трябва да платя и такса на гилдията. Но останалото съм готов да го разделя по равно и да изпратя половината в Квег.
— В замяна на какво?
— На това, че няма да потърсите услугите на някой много добре трениран професионален убиец, след като се върнете в Квег.
— И това е всичко?
— Има и още. Клетва, че никога няма да се опитате да навредите на мен или на семейството ми, нито ще позволите на хората, върху които имате влияние в Квег, да ми създават неприятности.
Вазарий помълча дълго — Ру едва устоя на импулса да продължи — и накрая каза:
— Ако можете да направите това и ми отчислите половината пари, които извадите след като се приспадне десетата на принца и таксата на гилдията, ще приема да не търся повече мъст срещу вас или семейството ви.
Нощта беше хладна и Ру се загърна.
— Голям товар се смъкна от плещите ми.
— Нещо друго има ли? — попита Вазарий.