Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Оуен се засмя.
— Чуй се само! Ти си на същата възраст!
Ерик сви рамене.
— Чувствам се по-стар от годините си.
— Така е — каза Оуен. — Няма спор. Сега иди при хадатците и ги питай дали са толкова луди да направят каквото искаш. Няма да се изненадам, ако ти откажат. Забелязал съм, че много им сече пипето.
Ерик стана, отдаде небрежно чест и излезе, а Оуен погледна картата и каза на ординареца си:
— Извикай капитан Субаи.
— Натам — посочи Джими.
Беше реквизирал един кон и бе изпратил двама души в порт Викор. На другите десетима заповяда да го придружат в преследването на Малар. Знаеше, че шпионинът има само една възможна цел.
Вече беше сигурен, че Малар Енарес е кешийски шпионин. Един обикновен крадец щеше да вземе оръжието и златото му. А той бе взел само коня му, за да го сменя със своя в бягството си към кешийския фронт. Фактът, че първо бе прибрал заповедите на принца до лорд Дуко, беше най-убедителната улика.
Капитан Сонгти и останалите приеха заповедта на младия благородник с колебание, но се подчиниха. Когато спряха, за да отпочинат конете, Сонгти каза:
— Лорд Джеймс…
— Джими. Дядо ми беше лорд Джеймс.
— Лорд Джими — поправи се Сонгти.
— Просто Джими. И ми говори на „ти“.
Сонгти сви рамене.
— Джими, движим се съвсем целенасочено и не забелязвам да търсим следи. Мога ли да заключа, че знаеш накъде се е насочил този беглец?
— Да — отвърна Джими. — Местата, през които човек може да пътува между Кеш и Кралството, са малко, а наблизо има само един проход, където той има шанс да намери кешийски патрул преди да се е натъкнал на наши. Ето натам. — Посочи далечния нисък планински хребет. — Проходът Дулсур. Много тясно дефиле, свършващо при оазиса Окатио. Много е известен с контрабандисти.
— И шпиони — подхвърли Сонгти.
— Да.
— Щом го знаете, защо не поддържаме там гарнизон?
Джими сви рамене.
— Защото за нас е също толкова полезно да е отворен, колкото и за кешийците.
— Едва ли някога ще мога да разбера това ваше общество.
— Е, като свърши войната, можеш да се върнеш в Новиндус, ако искаш.
— Аз съм войник и съм служил на Дуко през по-голямата част от живота си. Какво ще правя в Новиндус? С всички ни е така.
Джими им даде знак да продължат.
— Сигурен съм, както че слънцето изгрява от изток, че в Новиндус все още има хора, който си градят малките империйки също като Фадавах тук.
— Някои от по-младите сигурно ще поискат да се върнат — каза Сонгти, след като яхна коня си. — Но повечето от нас, които сме с Дуко от отдавна, ще си устроим живота тук, във вашето кралство.
— Тогава е време да започнете да мислите за него като за „нашето кралство“.
— Така казва и Дуко — призна Сонгти и подкара патрула. Яздеха по прашна пътека през едно високо плато, обрасло с прашни жилави бурени и осеяно с избелели от слънцето скали. Сухият вятър биеше в лицата им и пълнеше с песъчинки очите и носовете им.
Стигнаха до едно възвишение, Джими посочи нагоре поне на хиляда стъпки и каза:
— Оазисът е на върха!
Зад тях се виждаха низините, стигащи до залива Шандън.
— Оттук в ясен ден сигурно може да се види и заливът — рече Сонгти.
— И повече — каза Джими. — Казвали са ми, че в ясен ден могат да се видят дори върховете на планините Каластий на север.
Нощуваха в едно дефиле, заслонени от вятъра и пясъка. Джими заповяда да не палят огън, за да не ги видят.
Знаеше, че имат сериозен шанс да догонят шпионина, стига той да не знае пътя през тези височини толкова добре, колкото него. Още в Риланон дядо му се беше погрижил двамата с брат му да опознаят всички слаби места по границата с Кеш: контрабандистки заливчета, пътеки и пътечки, потоци и проходи през планините. А познанията на лорд Джеймс бяха невероятни — и той се беше погрижил внуците му да знаят всяко място за потенциална атака срещу Кралството.
— Сигурен ли сте, че ще го хванем тоя шпионин? — попита капитан Сонгти, докато дъвчеше сушено телешко.
— Трябва. Открадна заповеди за Дуко и знае твърде много за слабостите на отбраната в Крондор. А заповедите подробно описват плана ни как да се справим със заплахата срещу Края на сушата.
— Срещали сме се с кешийци. Много са храбри в боя.
— Кешийските войници-псета са прочути със смелостта си. Водачите им понякога са по-боязливи, но ако им заповядат да се бият до последния човек, ще го направят.
— Искаш да кажеш, че ако го хванем тоя, ще избегнем по-голяма битка?
— Да.
— Значи трябва да го хванем.
— Тръгваме в зори — каза Джими, загърна се с плаща си и добави: — Събуди ме преди изгрев-слънце.