Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— Смятах да ги пратя по хребета, но ако дам на Субаи всичките Първопроходци, ще има по-голям шанс да стигне до Ябон.

— Не съм чел списъците на загиналите. Колко Първопроходци са останали?

— Малко. Твърде малко. — Оуен поклати глава. — При Даркмоор и Кошмарния хребет загубихме прекалено много хора. Настъпваме с ядрото на армията на Запада и ако се провалим, не остава нищо. — Въздъхна. — От целия отряд на Субаи са останали четиринайсет Първопроходци.

— Четиринайсет? — повтори със съжаление Ерик. — Преди войната разполагаше с над сто.

— Следотърсачите и съгледвачите са рядкост — каза Оуен. — Не се обучават за два дни като твоята банда главорези.

Ерик се усмихна.

— Моите главорези се доказаха повече от всяка друга част в тази армия. И от Орлите загубихме толкова, че не ми се приказва. — За миг си припомни всички мъже, с които бе служил по време на двете пътувания до Новиндус — Луис и Ру, Накор и Шо Пи, и всички паднали в битките — Били Гудуин, дето падна от коня си и си счупи главата, набожният кавгаджия Биго и Харпър, който беше два пъти повече сержант, отколкото някога щеше да е той, и още много други. И най-вече — един. — Колкото и да ми се ще Калис да командваше тая пасмина вместо мен — каза той на Оуен, — бих дал половината от живота, който ми остава, за да можеше да се върне Боби дьо Лунвил.

Оуен вдигна чашата си.

— Лека му пръст, момчето ми. Лека му пръст. — Отпи. — Но той щеше да се гордее с теб, несъмнено.

— Като свърши всичко това и започнем да връщаме хората в Новиндус, искам да намеря онази ледена пещера и да върна Боби у дома.

— Хората са правили и по-шантави неща — каза Оуен. — Но мъртвият си е мъртъв и погребаният — погребан, Ерик. Защо точно Боби?

— Защото беше Боби. Повечето от нас нямаше днес да сме живи, ако не беше ни учил той. Калис беше капитанът ни, но Боби беше душата ни.

— Е, ако успееш да убедиш принца да те освободи за известно време, сигурно ще можеш. Колкото до мен, аз ще го помоля отново да те повиши, за да свали малко товар от раменете ми.

— Благодаря, но ще откажа.

— Защо? Имаш си жена, някой ден ще си имате и деца. Едно повишение означава повече пари, както и ранг.

— Парите не ме притесняват. Искам да кажа, имам си достатъчно, дори ако вложенията, които Ру направи за мен, не донесат нищо. Ще се грижа за Кити и за децата, ако ни се родят, но просто не искам да ставам щатен офицер.

— Няма да са нужни толкова командири, когато войната свърши, Ерик. Благородничеството отново ще излезе напред и ще почне да се грижи за мира.

Ерик поклати глава.

— Не мисля, че ще е разумно. Според мен Войната на разлома и тази война показват, че ни трябва по-голяма, постоянна армия. След като Кеш отново се раздвижи на юг и при толкова много жертви, които понесохме, мисля, че принцът има нужда от повече войници от всякога.

— Не си първият, който го казва — отвърна Оуен. — Но политиците… благородниците… няма да го понесат.

— Ще го понесат. Ако кралят заповяда — каза Ерик. — А един ден Патрик ще бъде крал.

— Недей, че потръпвам — засмя се Оуен.

— Той ще порасне.