Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ерик взе двама мъже и огледа съседните галерии. В един голям басейн с топла вода имаше няколко смачкани яйца, под черупката се виждаха полуоформени пантатийци. В друга галерия откриха мъртви бебета. Между тях бяха разхвърляни кости, някои от тях човешки.
След като изследваха всичко, Ерик докладва:
— Капитане, навсякъде е едно и също. — Той понижи глас. — Но не видях и една-единствена рана, причинена от оръжие. — Той посочи тялото на един мъртъв сааурски воин. — Този пък изглежда, като че ли нещо го е разполовило.
— Малко създания са способни да направят това — обади се Гневливия. Лицето му бе скрито зад странния му шлем. — Но са много редки и не са от този свят.
— Нещо е минало оттук като огън през суха трева и е избило всичко живо — каза Калис.
— Да, някой ни е спестил малко клане — обади се дьо Лунвил.
Калис изглеждаше притеснен — за първи път, откакто Ерик го познаваше.
— Боби — каза той, — някой е излязъл оттук с предмети с невиждана сила, предмети като бронята на баща ми.
— Значи има и трети играч, така ли? — попита дьо Лунвил.
— По всичко личи — потвърди Миранда.
— И сега какво? — попита сержантът.
— Слизаме още по-надолу — каза Калис без колебание. — Трябва да разберем кой е нападнал тази люпилня и дали и другите са унищожени.
После се обърна към отряда.
— Заповедите се променят. — Незабавно всички впериха очи в него. — Пред нас има нова загадка. Ще продължим да навлизаме в леговищата и ако открием някъде живи пантатийци, незабавно ги избиваме до крак. Но би било хубаво да открием кой ги е избил. Може да се окаже, че врагът на нашия враг не ни е приятел. Трябва да разберем кой е третият играч.
Калис понижи глас.
— Неизвестните, които са направили това тук, сега са много могъщи, защото притежават едни от магическите предмети на валхеру, Господарите на драконите. Трябва да сме много предпазливи.
18.
Откритие
Ру кимна.
Дънкан замахна и удари мъжа на стола. Главата му подскочи и от носа му потече кръв.
— Лош отговор — каза Дънкан.
— Нищо не знам — каза отново Хърбърт Маккрейкън.
Дънкан го удари пак.
— Много е просто, Маккрейкън — каза Ру. — Ще ми кажеш кой те накара да ми окрадеш златото и как се казва, а ние ще те пуснем да си вървиш.
— Ако ви кажа, ще ме убият — отвърна онзи.
— А ние ще те убием, ако не ни кажеш — каза Ру студено.
— Ако ви кажа истината — отвърна Маккрейкън, — няма да има с какво да се пазаря. Какво ще ви попречи да ми прережете гърлото, след като вече съм ви казал?
— Няма и какво да спечелиш — каза Ру. — Златото е мое. Това не е като да нарушиш кралския закон. Ако те отведа в Градската стража и подам оплакване, след като намерим съдия, способен да разгадае главоблъсканицата от сметки, която си направил, следващите петнайсет години ще се мъчиш в някоя каторга.
— А ако ви кажа?
— Ще те оставим да напуснеш града… жив.
— Нютон Бригс — каза след известно мълчание пленникът. — Той уреждаше прехвърлянето на сумите.
Ру погледна Язон, който стоеше в сянка зад гърба на Маккрейкън и онзи не можеше да го види. Язон каза тихо:
— Беше партньор в счетоводната къща преди да я купим.
— Беше много ядосан, защото загуби шефското си място — каза Маккрейкън. — Мисля, че някой му бе платил, за да ви окраде. Всичко, което знам, е, че ми обеща достатъчно злато, за да мога да си купя квеганска титла, малка вила и да започна самостоятелен бизнес.
— Защо квеганска? — попита Дънкан.
Луис, който стоеше зад човека на стола, се обади:
— Мнозина в Кралството мечтаят да станат богати квегански благородници и да живеят във вила с десетина млади робини… или с момчета — на кой както му харесва.
— Ти си идиот! — засмя се Ру. — Постъпил си като глупак. Щом стъпиш на пристанището в Квег, след минути ще се окажеш прикован към някоя от галерите. Независимо колко злато си донесъл за хазната им. Ако нямаш могъщи съюзници там, нямаш права, защото не си гражданин на Квег.
— Но на мен ми обещаха… — Маккрейкън примигна.
— Развържете го — каза Ру.
— Просто да го пуснем да си върви ли? — попита Дънкан.
— Къде може да иде?
Още преди четири часа Луис беше открил Маккрейкън да чака в един склад някого — сега знаеха, че е трябвало да дойде Бригс. Дънкан вече беше изпратил бърз куриер да върне хората, пратени към Сарт; ако всичко вървеше по план, щяха да бъдат във фирмата на Ру след час.
— Какво да правя сега? — Мъжът се изправи.
— Върви в Квег и се опитай да си купиш благородническа титла — каза Ру. — Но използвай нечии други пари. Ако останеш в града до утре вечер, твоите съзаклятници сигурно ще те убият.