Сияйни слова

— Излиза, че си Танцуваща по ръба — започна Мрак, докато я буташе по коридора; стълпотворението се бе събрало около Недодялко и бърбореше. Тя се препъна, но той я държеше права. — Питах се коя ли от двете ще се окажеш.

— Чудо! — произнесе единият от везирите.

— Яезир проговори! — рече един от потомците.

— Танцуваща по ръба — повтори Крадла. — Не знам какво значи това.

— Някога те бяха прочут орден — продължи Мрак, докато я водеше нататък. Никой не ги забелязваше — всички се бяха вторачили в Недодялко.

— Те бяха изискани и красиви, докато ти си непохватна. Можеха да се носят бързо по най-тънки въжета, да танцуват по покривите и да се движат през бойното поле като понесени по вятъра ленти.

— Това звучи… страхотно.

— Да. За нещастие те винаги бяха заети с дребни работи и пренебрегваха по-важните. Ти явно имаш същия нрав. Станала си една от тях.

— Не съм го искала — отбеляза Крадла.

— Разбирам това.

— Защо… защо ме преследваш?

— В името на справедливостта.

— Има сума ти хора, дето вършат лоши работи — възрази тя. Трябваше да се насилва за всяка дума. Трудно ѝ беше да говори. Трудно ѝ беше да мисли. Толкова бе уморена. — Ти… ти можеш да ловиш големите главатари на разбойниците, убийци. А си се спрял на мен. Защо?

— Другите може и да са отблъскващи, но не се замесват в уменията, които могат да върнат Опустошението в този свят.

Думите му бяха тъй студени.

— Това, което представляваш ти, трябва да бъде спряно.

Крадла се усещаше изтръпнала. Опита да призове страхотността си, но я беше използвала цялата. Че и малко отгоре май.

Мрак я обърна и я опря на стената. Тя не можеше да стои права, смъкна се и приседна. Усукания застана до нея и разпери ластарите си звездообразно.

Мрак коленичи до нея и протегна ръка.

— Аз го спасих — произнесе Крадла. — Направих нещо добро, нали така?

— Добротата няма нищо общо — каза Мрак. Неговият Меч падна в ръката му.

— Теб дори не те е грижа, нали така?

— Не — отговори той. — Не ме е.

— Трябва — изтощено му каза тя. — Трябва… трябва да опиташ, искам да кажа. Някога исках да бъда като теб. Не стана. Беше… все едно не си жив…

Мрак издигна Меча си.

Крадла затвори очи.

— Тя е помилвана!

Хватката на Мрак върху рамото ѝ се стегна.

Напълно изцедена — сякаш някой я беше хванал за пръстите на краката и беше изцедил всичко от нея — Крадла накара очите си да се отворят. Задъхан, Недодялко се спря до тях. Зад него идеха везирите и потомците.

С окървавени дрехи и ококорен, Недодялко стискаше лист хартия в ръка. Подхвърли го на Мрак.

— Аз помилвам това момиче. Освободете я, служителю на закона!

— Кой си ти — попита Мрак — та можеш да направиш нещо такова?

— Аз съм Главният Акасикс — заяви Недодялко. — Владетел на Азир!

— Смехотворно.

— Кадасиксите проговориха — обяви един от потомците.