Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

— О, така, значи — каза Сам. — Е, и после?

— Е, какво после — каза обущарят, — остави пет хиляди лири след себе си.

— И много мило от негова страна — забеляза Сам.

— Една хилядарка и на мен — продължаваше обущарят, — понеже бях женен за негова роднина, нали разбирате?

— Отлично — промърмори Сам.

— И тъй като бе заобиколен от множество племеннички и племенници и те постоянно се караха и биеха за имуществото, то той ме бе назначил за свой изпълнител и бе поставил останалото под мое попечителство да го разпределя според както е завещано.

— Какво значи „поставил под попечителство“? — Сам почна да се разсънва. — Ако не е суха пара, къде е ползата?

— Юридически термин, това е то — отсече обущарят.

— Не ми се вярва — каза Сам, като клатеше глава, — какво ти доверие в тези дяволии? Както и да е. Продължавайте.

— И така — продължи обущарят, — когато поисках да заверя завещанието, племенничките и племенниците, страшно разочаровани, че не ще получат всичките пари, повдигнаха възражение.

— Туй к’во е? — учуди се Сам.

— Юридическо средство, все едно, че ви казват: няма да стане — обясни обущарят.

— Разбрах — рече Сам, — един вид братовчед на „Хванах-му-кожата“. Е, после?

— Но като видяха, че не могат да се споразумеят помежду си — продължи обущарят — и следователно не могат да оспорят завещанието, те оттеглиха възражението и аз платих на всички завещаното наследство. Едва бях сторил това и един от племенниците заведе процес, за да отхвърли завещанието. След няколко месеца делото стигна до един глух старец в една задна стая някъде там при Полс Чърчярд; четирима адвокати си бяха наумили всеки един поред да му досажда всеки ден и той, след като една-две седмици мъдрува и изчете шест тома показания, издаде присъда, че завещателят не бил с всичкия си и аз трябва да върна парите и да платя разноските по делото. Обжалвах. Делото се гледаше от трима-четирима сънени джентълмени, които бяха присъствували в предишния съд, но не бяха участвували. Разликата се състои в това, че там ги наричат доктори, а тук делегати, ако може да разберете това; и те много съвестно потвърдиха решението на предишния стар джентълмен. След това аз и делото ми отидохме в затвора, дето сме и досега и дето ще си останем до края. Моите хиляда лири отдавна са преминали в ръцете на адвокатите ми. А сумата от имуществото, както те го наричат, и за разноските възлиза на хиляди лири. За тях съм сега тука и все ще кърпя обуща, докато умра. Беше станало дума, че някои джентълмени щели да повдигнат тоз въпрос в Парламента и вярвам, че биха го сторили, само че нямат време да дойдат при мен, а аз нямам възможност да отида при тях и на тях им омръзнаха моите дълги писма и изоставиха въпроса. А това е божата истина, ни дума повече или по-малко, както добре го знаят петдесет души тука в затвора и вън от него.