Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Сам влезе, сне шапката си и се усмихна.
— А, Сам, доброто ми момче! — рече мистър Пикуик, явно доволен, че вижда пак невисокопоставения си приятел. — Нямах намерение да ви обиждам с това, което казах вчера, мои верни друже. Оставете шапката си, Сам, и нека ви обясня по-надълго значението на моите думи.
— Не може ли след малко, сър? — запита Сам.
— Естествено — рече мистър Пикуик. — Но защо не сега?
— По-добре не сега, сър — отговори Сам.
— Защо? — учуди се мистър Пикуик.
— Щото… — проточи колебливо Сам.
— Но кажете защо — разтревожи се мистър Пикуик от държането на своя последовател. — Говорете открито, Сам.
— Щото — подхвана Сам, — щото имам малко работа, трябва сега да я свърша.
— Каква работа? — запита мистър Пикуик, озадачен от смущението на Сам.
— Нищо особено, сър — отвърна Сам.
— О, ако не е особено и лично — рече мистър Пикуик с усмивка, — можете да го кажете най-напред на мене.
— Смятам по-добре да отметна таз работа веднага — колебаеше се все още Сам.
Мистър Пикуик изглеждаше смаян, но не каза нищо.
— В същност… — започна Сам и се запъна.
— Е? — рече мистър Пикуик. — Говорете открито, Сам.
— Да, в същност — поде Сам с отчаяно усилие — трябва май най-първо да си намеря легло, преди да се захвана с нещо друго.
— Легло ли? — възкликна мистър Пикуик в почуда.
— Да, легло, сър — отвърна Сам. — Аз съм затворник. Арестуваха ме точно тоз следобед, за дългове.
— Вие, арестуван за дългове? — извика мистър Пикуик и се отпусна в близкото кресло.
— Да, за дългове, сър — отвърна Сам. — И оня, дето ме натика вътре, няма никога да остави да се измъкна, докато сам вие не излезете.
— Боже господи! — възкликна мистър Пикуик. — Какво искате да кажете?
— Туй, коет’ ви казвам, сър — отвърна Сам. — И четирийсет години да остана в затвора, туй дори ми е драго, па даже да беше „Нюгейт“, пак ми е все то. Сега вече си признах греховете и, по дяволите, да му сложим пепел.
С тези думи, които той повтори много енергично и смело, Сам Уелър запрати шапката си на земята, изпаднал в съвсем необичайно състояние на възбуда; а после скръсти ръце и погледна господаря си твърдо и решително право в лицето.
Глава четиридесет и четвърта
Мистър Пикуик бе премного трогнат от топлата привързаност на Сам, за да може да даде израз на каква да е проява на гняв или недоволство от прибързаното му решение да влезе в затвора за длъжници за неопределено време. Той настоя да поиска изяснение само по една точка: името на ищеца. Но това мистър Уелър упорито отказа да стори.
— Няма смисъл, сър — повтаряше и потретваше Сам, — той е зъл, проклет, коварен, злоблив, отмъстителен, без сърце и с нищо не можеш го смекчи. Както достопочитаемият свещеник казал за стария джентълмен с воднянката, като забелязал, че в края на краищата той предпочита да остави парите на жена си, отколкото да строи параклис с тях.
— Но вижте какво, Сам — предумваше го мистър Пикуик, — сумата е толкова малка, че може лесно да му се изплати. И тъй като аз реших да останете при мен, помислете си само колко по-полезен ще бъдете, ако сте вън от стените на затвора.
— Много съм ви задължен, сър — рече Сам, — но аз не предпочитам.
— Не предпочитате какво, Сам?
— Абе предпочитам да не се унижавам да искам услугата от онзи там злостен враг.
— Но това не е услуга да поискате да си вземе парите обратно — забеляза мистър Пикуик.
— Извинете, сър — възрази Сам, — но ако му дадем парите, ние му правим много голяма услуга, а той нищо не заслужава. Ето там е работата, сър.
При тези думи мистър Пикуик си потърка носа, явно разгневен, и мистър Уелър реши, че е разумно да промени темата на разговора.
— Аз решавам по принцип, сър — заяви Сам, — и вие решавайте също тъй. А туй ми спомня оня човек, дето се самоуби по принцип; разбира се, вие сте чували таз история, сър. — Като каза това, мистър Уелър замълча и погледна изпод вежди насмешливо господаря си.
— В случая, Сам, няма „разбира се“ — каза мистър Пикуик и на лицето му постепенно разцъфна усмивка въпреки неприятното усещане, предизвикано от упорството на Сам. — Историята на въпросния джентълмен никога не е стигала до слуха ми.