Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

А тъй като джентълменът с петнистото лице говореше извънредно поривисто и решително и тъй като мнението на компанията по въпроса, изглежда, беше разделено, нова кавга застрашаваше да избухне, когато мистър Уелър и мистър Пел пристигнаха тъкмо в подходящия момент.

— Нареди се, Сами — рече мистър Уелър.

— Длъжностното лице ще бъде тук в четири часа — рече мистър Пел. — Вярвам, че няма да избягате междувременно, а? Ха! Ха!

— Жестокият татко може да се смили до тогаз — отвърна Сам с широка усмивка.

— Как не — рече по-възрастният мистър Уелър.

— Смили се — рече Сам.

— В никой случай — отвърна непреклонният кредитор.

— Ще ти изплащам сумата по шест пенса на месец — предложи Сам.

— Не ги ща — възрази мистър Уелър.

— Ха, ха, ха! Отлично, отлично — рече мистър Соломон Пел, който изчисляваше дължимите разноски, — много забавен случай наистина. Бенджамин, препиши това! — И мистър Пел се усмихна отново, показвайки сметката на мистър Уелър.

— Благодаря, благодаря — говореше джентълменът юрист, докато поемаше омазнените банкноти, които мистър Уелър издърпваше от своя портфейл. — Три лири, десет шилинга и една лира, десет шилинга прави пет лири. Много съм ви признателен, мистър Уелър. Вашият син е извънредно достоен младеж, много достоен наистина, сър. Това е много приятна черта в характера на един младеж, много приятна наистина — добави мистър Пел, като се усмихваше любезно на вси страни, прибирайки парите.

— Ей, че майтап! — захили се старшият мистър Уелър. — Истински блудник син.

— Блуден, блуден син, сър — поправи го меко мистър Пел.

— Няма значение, сър — отвърна мистър Уелър с достойнство. — Зная колко е часът, сър. А когато не знам, ще ви попитам, сър.

Докато дойде длъжностното лице, Сам се бе тъй много харесал на събраните господа, че те решиха да го изпратят вкупом до затвора… И тъй те тръгнаха: ищецът и ответникът вървяха под ръка; длъжностното лице — отпред; а осем дебели кочияши завършваха шествието. Цялата дружина се отби в кафенето на Сарджънт’с Ин, за да се подкрепи, а когато привършиха правните формалности, процесията потегли отново.

Известно малко вълнение бе предизвикано по Флийт Стрийт заради шеговитите осем джентълмени от фланга, които упорствуваха да вървят по четирима в редица; наложи се също да оставят джентълмена с петнистото лице да се бие с един носач, като се споразумяха, че приятелите му ще минат да го вземат на връщане. Само тези малки инциденти станаха по пътя. Когато стигнаха до портата на затвора, компанията нададе трикратно оглушително „ура“ по знак на ищеца в чест на ответника; сетне всички останали се ръкуваха с последния и си отидоха.

След като Сам мина надлежно през управителя на затвора, за голяма изненада на Рокър и явно недоумение дори на флегматичния Неди, той тръгна навътре, отправяйки се към стаята на господаря си, и почука на вратата.

— Влезте — рече мистър Пикуик.