Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Нека да бъдем справедливи към мистър Домби. Заслепен от чудовищната си заблуда — тя нарастваше с всяка песъчинка, попаднала в пясъчния часовник на живота му, — той тласкаше жена си напред, без да съзнава как и накъде я тласка, но чувството, което изпитваше към нея, независимо какво бе то, оставаше същото както в началото. Нейното голямо провинение бе, че необяснимо защо, бе отказала да признае върховната му власт и пълното си подчинение на тази власт и в това отношение бе необходимо да се поправи и смири. Иначе той все така, със свойствената си студенина, я считаше за дама, която, стига да иска, е способна да окаже чест на избора и името му и да засили доверието, проявявано към фирмата му.

От своя страна тя, с цялата сила на гордостта и бурното си негодувание, устремяваше мрачния си поглед всеки ден и час — като се започне от онази нощ в спалнята й, когато бе седяла и наблюдавала сенките върху стената, и се стигне до още по-тъмната, вече приближаваща се нощ — към една фигура, насочваща насреща й множество унижения и оскърбления, и това бе фигурата на мъжа й.

Беше ли главният порок на мистър Домби, обсебил го така неумолимо, противоестествена черта? Може би си струва да се постави някой път въпросът какво представлява природата, как хората се стараят да я променят и дали в резултат на насилствените изкривявания не е естествено да бъдеш противоестествен. Поставете който и да е син или дъщеря на нашата всемогъща майка-природа в ограничена сфера, внушете на затворника една-единствена идея, подхранвайте я с раболепни поклони от страна на покорни или коварни хора и какво тогава ще представлява природата за примирения пленник, който никога не се е издигал на крилете на независимия дух — тези криле вече са се отпуснали и станали безполезни, — за да види истинския й, цялостен лик.

Уви! Нима малко неща има в света, около нас, които са напълно противоестествени и в същото време напълно естествени? Послушайте как съдиите поучават противоестествените отрепки на обществото — у тях противоестествени са животинските привички, противоестествено е отсъствието на порядъчност, противоестествено е тяхното неразграничаване между доброто и злото и смесването на двете понятия, противоестествено е невежеството им, пороците, безразсъдството, непокорството, възгледите им, външният им вид, с една дума — всичко. Последвайте обаче добрия свещеник или доктора, който, рискувайки живота си при всяко свое вдишване, посещава копторите им, където се дочува шумът от колелата на каретите ни и стъпките по паважа. Погледнете към тези отвратителни места — за милиони същества с безсмъртни души това е единственото място на земята, — само при най-малкото споменаване на които човечността изпитва отвращение, а изтънчената чувствителност, живуща на съседната улица, си запушва ушите и шепне: „Не мога да повярвам!“ Вдъхнете спарения въздух, изпълнен с всякакви нечистотии, вредни за живота и здравето, и нека всички ваши сетива, дадени на човечеството за наслада и радост, бъдат раздразнени, отвратени и възмутени и нека донесат на съзнанието единствено сведения за страдание и скръб. Трудно бихте могли да си представите как в тази зловонна леха би могло да порасне най-обикновено растение, цвете или целебна билка и да протегне малките си листенца към слънцето, както бог изисква. А после, припомняйки си за някое уродливо дете с хилаво тяло и зло лице, говорете надълго и широко за противоестествената му греховност и го оплачете за това, че толкова рано се е отдалечило от Рая — но не допускайте, че то е могло да бъде заченато, родено и израсло в Ада!