Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Той стоеше на обичайното си място, заел обичайната си поза, приковал втренчен поглед в пода, когато влезе брат му, за да донесе няколко изнесени от кабинета писма. Братът тихо ги постави на масата и веднага се запъти навън, но управителят мистър Каркър отправи към него съсредоточения си поглед, сякаш през цялото това време бе съзерцавал именно него, а не пода на кантората, и рече:
— Е, Джон Каркър, какво те води насам?
Брат му посочи към писмата и отново се запъти навън.
— Учудвам се — продължи управителят, — че можеш така да влизаш и излизаш, без да се интересуваш за състоянието на господаря.
— Тази сутрин ни съобщиха в кантората, че мистър Домби вече се оправял — отговори брат му.
— Ти си толкова добродушен… — рече управителят и се усмихна — разбира се, ти стана такъв с течение на годините… че ако му се случи беда, готов съм да се обзаложа, че ще страдаш.
— Ще бъда искрено опечален, Джеймс — отвърна другият брат.
— Щял да бъде опечален! — рече управителят и го посочи така, сякаш в стаята има друг човек, към когото се обръща. — Щял да бъде искрено опечален! Моят брат! Младшият чиновник в кантората, тази захвърлена вехтория, обърната с лицето към стената подобно калпава картина и забравен така бог знае колко години. Преизпълнен е с благодарност, почит и преданост и ме кара да му вярвам!
— Не те карам да ми вярваш, Джеймс! — отвърна братът. — Бъди справедлив към мен както към останалите си подчинени. Ти ми зададе въпрос и аз ти отговорих.
— И нямаш ли за какво да се оплачеш от него, подлизурко? — с несвойствена сприхавост запита управителят. — Нямаш ли причини да се възмущаваш от високомерно отношение, оскърбително пренебрежение, прекалена взискателност? Какво, по дяволите, си ти, човек или мишка?
— Необичайно би било, ако двама души са заедно дълги години, особено в ролята на началник и подчинен, без да имат за какво да се оплачат един от друг… или поне така да смятат — отвърна Джон Каркър. — Но като се изключи моята история в този случай…
— Неговата история! — възкликна управителят. — Ето каква била работата! Ето какво го прави изключение и го отделя от останалите!
— Като се изключи моята история, която, както намекна ти, ми дава основания специално на мен (за щастие на всички останали) да бъда благодарен, уверен съм, че не би се намерил и един човек във фирмата, който да не говори и да не изпитва същото. Мислиш ли, че някой тук би могъл да остане равнодушен, ако беда или нещастие сполети главата на фирмата, и не би бил искрено опечален?
— Ти наистина имаш пълно основание да му бъдеш признателен! — презрително рече управителят. — Нима не знаеш, че те държат тук като изгоден пример и забележително доказателство за милосърдието на „Домби и Син“, утвърждаващо репутацията на великата фирма?
— Не знам подобно нещо — кротко отвърна брат му. — Отдавна вярвам, че ме държат тук по благородни и безкористни причини.
— Стори ми се, че се каниш — изръмжа като тигър управителят — да изречеш някоя християнска заповед.
— Не, Джеймс — отвърна брат му, — макар че братската връзка между нас отдавна е нарушена и ликвидирана…
— А кой я наруши, любезни господине? — попита управителят.
— Аз, чрез своето провинение. Не упреквам теб за това.
Управителят беззвучно повтори с оголени зъби: „О, не ме упрекваш мен за това!“ и го накара да продължи.
— Искам да кажа, че макар и тази връзка между нас вече да не съществува, не ме обсипвай, умолявам те, с ненужни насмешки и не преиначавай думите ми. Исках само да подчертая, че би било погрешно да предполагаш, че единствено ти, отличеният от всички останали, повишеният, удостоеният с доверие и почит (отличен още в началото, в това съм уверен, заради големите си способности и преданост), ти, намиращият се в по-близки отношения с мистър Домби от всеки друг, стоящият, така да се каже, на една нога с него, обсипаният с неговата благосклонност и щедрост — би било погрешно да предполагаш, че единствено ти се грижиш за неговото благополучие и репутация. Дълбоко съм убеден, че не може да се намери човек във фирмата, като се започне от теб и се стигне до най-низшия служител, който да не изпитва същото чувство.
— Лъжеш! — извика управителят, целият пламнал от внезапно обзелия го гняв. — Ти си лицемер, Джон Каркър, и лъжеш!