Зовът на барабана [bg]

— Запознай се с Лерой.

Лерой бил необрязан и немит, и излъчвал силна смрад на стара урина. Тя усетила как в гърлото ѝ се надига жлъчка и се опитала да извърне глава. Той я дръпнал още по-силно за косата и тя потиснала писък.

— Изкарай онова малко розово езиче и ни дай целувчица, скъпа. — Бонет звучал радостно и нехайно, стискал я все така силно за косата. Тя вдигнала ръце към него в протест, той видял това и стегнал хватката толкова много, че в очите ѝ избили сълзи. Тя изплезила леко езика си.

— Не е зле, не е зле — казал той най-спокойно. — Добре, отвори си устата. — Внезапно ѝ пуснал косата и главата ѝ отскочила назад. Преди тя да се отдръпне, той хванал едното ѝ ухо и го извил леко.

— Ухапеш ли ме, скъпа, ще ти размажа носа. — Заврял юмрука си под носа ѝ и го побутнал с огромните кокалчета. После хванал и другото ѝ ухо и задържал главата ѝ неподвижна между огромните си ръце.

Тя се концентрирала върху вкуса на кръв от разцепената ѝ устна, върху вкуса и болката. Очите ѝ били затворени и можела да види вкуса, солен и метален, тъмномеден, сияещ ярко в мрака зад клепачите ѝ.

Ако повърнела, щяла да се задуши. Щяла да се задави, без той да забележи. Щяла да се задуши и да умре, а той нямало да спре. Тя сложила ръце на бедрата му, за да се задържи, и забила пръсти в твърдите мускули, като го отблъсквала с всички сили, за да устои на тласъците. Той започнал да издава някакъв гърлен звук. Къдравите косми докосвали устните ѝ.

И тогава Лерой изчезнал. Той пуснал ушите ѝ и отстъпил; тя паднала напред на четири крака, задавена и кашляща, от устата ѝ се стичала розова от кръвта слюнка. Кашляла и плюела, за да прочисти устата си от мръсотията. Устните ѝ били подути и пулсирали със сърцето ѝ.