Зовът на барабана [bg]

— Какво каза?

— Казах, че пръстенът е на писалището — рекъл той и се изправил с чорапите в ръка. Седнал на леглото и започнал да ги обува, после махнал небрежно към писалището до стената. — Има и пари. Вземи каквото искаш.

Писалището било отрупано с мастилници, джунджурии, бижута, сметки, опърпани пера, сребърни копчета, парцаливи листа и смачкани дрехи, имало и монети — сребърни и бронзови, медни и златни, от валутата на няколко колонии и няколко страни.

— Предлагаш ми пари?

Той я погледнал объркан, извил светлите си вежди.

— Аз си плащам за удоволствието. Да не си помисли, че няма да платя?

Всичко в каютата ѝ се сторило неестествено ярко, детайлно и отчетливо като в сън, който ще изчезне със събуждането.

— Нищо не съм мислила — казала тя, а гласът ѝ прозвучал съвсем ясно, но много далечно. Кърпата ѝ лежала на пода, където я захвърлил, до писалището. Тя отишла внимателно дотам, като се опитвала да не мисли за топлата хлъзгава течност, която се стичала по бедрата ѝ.

— Аз съм честен човек… като за пират — казал той зад нея и се засмял. Отишъл до писалището, за да обуе обувката си, минал покрай нея и вдигнал резето с една ръка.

— Заповядай, скъпа — казал и отново махнал към бюрото. — Струваше си парите.

Тя чула как стъпките му се отдалечават по прохода, после смях и приглушени коментари, когато срещнал някого. След това гласът му се променил, внезапно станал ясен и рязък, крещял заповеди на някого горе. Последвал бърз тропот — някой тичал да изпълни заповедта.

Той бил в рогова купа заедно с костени копчета, върви и други боклуци. Типично за него, помислила си тя с хладна яснота. Той отнемал заради отнемането, безразсъдно и диво, заради удоволствието от това, без да помисли за стойността на откраднатото.

Ръката ѝ треперела; тя забелязала това със смътна изненада. Опитала се да хване пръстена, но не успяла и се отказала. Взела купата и я изпразнила в джоба си. Тръгнала по тъмния проход и стискала джоба си като талисман. Навсякъде имало моряци, твърде заети със задачите си, за да ѝ обърнат повече внимание от някой похотлив поглед. Обувките ѝ били в края на масата в камбуза, панделките им стърчали в лъч светлина от решетката на тавана.

Тя ги обула и тръгнала по стълбата, прекосила палубата и трапа и слязла на пристанището. Още усещала вкуса на кръв.