Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Това не беше от най-сериозните поводи за раздразнение, както и следващото, което си беше негова грешка. Скоро откъм огъня на Айез Седай взе да лъха на агнешко и някаква супа. Бе очаквал да пристигнат бързо в Ебу Дар и не беше споменал на Ванин и останалите нищо за храна, което означаваше, че разполагаха само с малко сушено месо и спечени питки хляб в дисагите. Мат почти не беше видял птиче да прелети или катеричка да заподскача по клоните, камо ли някаква следа от сърна, така че за лов и дума не можеше да става. Когато Нерим нагласи малка сгъваема масичка и столче за Мат — Лопин поставяше други такива за Нейлсийн, — Мат му каза да раздаде на всички от онова, което е успял да натъпче в панерите на товарния кон. Резултатът не се оказа толкова добър, колкото се надяваше.
Нерим стоеше до масата на Мат, наливаше му вода от една сребърна кана, сякаш беше вино, и тъжно гледаше как деликатесите бързо се стапят във войнишките гърла.
— Мариновани яйчица от пъдпъдък, милорд — обявяваше той от време на време с траурен глас. — Щяха да свършат чудесна работа за закуската на милорд в Ебу Дар. — И: — Беше чудесен пушен език, милорд. Само да знаеше милорд какво преживях, докато намеря пушен език в това скапано село, след като най-доброто беше прибрано от Айез Седай. — Всъщност най-голямата скръб беше за това, че Лопин беше намерил за Нейлсийн консервирани чучулиги. Всеки път, когато Нейлсийн захапваше поредната чучулига, лукавата усмивка на Лопин се уширяваше още повече, докато физиономията на Нерим ставаше още по-издължена. Впрочем от начина, по който мъжете непрекъснато душеха въздуха, беше ясно, че всеки от тях би предпочел парче агнешко и паница супа вместо изобилието от пушен език или пастет от гъши дроб. Олвер поглеждаше към женския огън с нескрит копнеж.
— С тях ли искаш да ядеш? — попита го Мат. — Няма проблем, ако искаш.
— Обичам пушена змиорка — отвърна уверено Олвер. И с малко по-мрачен тон добави: — Е, можеше да я напълни с нещо. — Очите му следяха Авиенда всеки път, когато тя помръднеше, и освен това, изглежда, се беше настроил и против Ловкинята, може би защото през повечето време тя си бъбреше дружески с айилката. Авиенда поне, изглежда, усещаше зяпането на момчето, защото от време на време го поглеждаше начумерено.
Докато си отриваше брадичката и измерваше с поглед огъня на Айез Седай — той самият май също би предпочел агнешко и супа, — Мат забеляза, че Джаем го няма. Ванин изпръхтя, че отново го пращат, но Мат го отпрати по същата причина, заради която го беше пращал всеки път на разузнаване, въпреки че с това се занимаваше и Джаем. Не искаше да разчита само на това, което Айез Седай щяха да изберат да му кажат. Можеше да се довери на Нинив — не допускаше, че тя би могла да започне да го лъже: като Премъдра Нинив винаги беше смъртна заплаха за всеки лъжец — но тя продължаваше да го гледа над рамото на Авиенда по най-подозрителен начин.
За негова изненада, Елейн се надигна веднага щом свърши с яденето си и с плавна походка прекоси невидимата черта между огньовете. Някои жени като че ли умееха просто да се плъзгат над земята.
— Бихте ли ме придружили за малка разходка, господин Каутон? — каза тя хладно. Не точно грубо. И на „вие“! Е, и той щеше да й говори така.
Той стана и я последва сред дърветата, оттатък постовете. С тази нейна златиста коса, падаща нежно на раменете й, и с това лице, способно да накара всеки мъж да зяпне, и с лунните лъчи, смекчаващи надменността й… Само да беше нещо друго, а не това, което беше… При това той нямаше предвид само това, че беше Айез Седай, нито дори че принадлежеше на Ранд. Ранд наистина като че ли се заплиташе с най-лошата порода жени — жени, които по рождение знаят как да държат мъжете изкъсо. А после Елейн заговори и той забрави за всичко останало.
— Вие имате тер-ангреал — каза тя без предисловия и без да го поглежда. Само се плъзгаше напред и сухата шума под нозете й шумолеше, сякаш очакваше да я следва по петите като куче. — Някои твърдят, че тер-ангреалите са по право собственост на Айез Седай, но аз не изисквам от вас да ми го предадете. Никой не ще ви го отнеме. Такива неща обаче трябва да се проучват. Поради което искам да ми предавате своя тер-ангреал всяка вечер, когато спрем. Ще ви го връщам всяка сутрин, когато тръгнем.